Хората около нас могат да бъдат на едно вдишване разстояние или на хиляди въздушни маси далеч от тук. Зависи колко близо ще ги допуснем и колко бързо ще ги ' подушим'
Да дишаш правилно си е цяло изкуство, но да 'подушваш' хората е не по-малко майсторство.
В един свят, където дори сексът се прави повече с очи, отколкото със сетива , нашето обоняние не е толкова изострено. Обонянието към другите човешки същества.
Понякога, когато затвориш очи и се опиташ да се концентрираш- започваш да чуваш неподозирани неща. Кога обаче започваме да познаваме ' миризмата'?
Направо си е за съжаление колко много ни е отнела еволюцията! Говоря в чисто физически план- нашите първични и инстинктивни способности са почти на нулата, защото за всичко има гугъл! Да, ама не...
Вчера гледах отново филма 'Рей' с мега якия Джейми Фокс. Та...слепият гений Рей Чарлс, който е имал 12 деца от 9 различни жени (!!) е докосвал китките на жените , за да разбере дали са красиви. Човекът е имал огомен успех сред нежния пол и многобройни любовници, така че максимата ' око да види' се замества с ' ръка да пипне' с пълна сила...
Но ние виждаме! Ние чуваме! Ние просто не можем да усещаме! Най-лесно е да избягаш от неприятната миризма, която много хора излъчват. Или ни отблъсва , или не! Но да вникнеш в детайлите...
Всичко мирише- лъжите, страхът, увереността, сексът, страстта, смелостта. И тези сигнали влизат в подсъзнанието, но няма кой да ги разчете...
Следващият път, когато общуваш, просто спри за момент- загледай се в човека срещу теб, не го слушай, само наблюдавай и поеми въздух...Може би пак няма да разбреш какво се случва, но постъпките следват други команди. Тръгни си, остани...нима мислиш , че това е разумът или сърцето? Това са инстинкти!
Нашите приятели и най-вече нашата половинка са нашата 'глутница'. И ние си ги избираме ,освен по всичко останало, и по миризма. Защото сме 'от една порода' и защото се чувстваме комфортно и искаме да целуваме, да прегръщаме, да докосваме, да галим...
Когато ' разучим ' любимата миризма , после я разпознаваме по възглавницата, по дрехата, можем да я отличим сред хиляди други в тълпа от хора и видове въздух...
Ние сме колекционери на аромати, а всеки човек е като парфюм - с щипка от това, с малко от онова и т.н....
И когато разпознаем от какво имаме нужда ние не ' помирисваме' някого...ние вдишваме от него!
В себе си имаме няколко разковничета за "успеха" на съзнанието ни да се чувства в синхрон със ситуацията и заобикалящата го действителност - вътрешната красота която притежаваш, дълбочината, с която гледаш, и силата, с която говориш.
ОтговорИзтриванеТова е наука, която ще владееш при стремежа си към Трите.