вторник, 25 септември 2012 г.

MORE THAN ONE...OF EVERYTHING




Чувство за уникалност. Адреналин, ендорфин, халюцинация...микс от всички опиати на света. Най-добрият всъщност.

Идеята...Мисълта...че никой друг от тези  7 057 608 000  човека, които живеят на земята няма това, което имаш ти. Но какво? И защо?
Защо това успява да се просмука в съзнанието ни, когато е толкова нереално в своята същност.

Има хиляди хора със същото име, същите очи, винаги някой, някъде прилича на нас без да го знаем.  И това ни побърква. Татуировки, пиърсинг, Човекът-гущер, книгата на Гинес, ексцентризъм , боя за коса, родилни белези...

Всяко нещо го има повече от веднъж. И Слънцето. И планетите ,които приличат на Земята. В бездънната Вселена, пълна с тишина и светлина на умрели звезди, всичко си прилича...а какво остава за нас?

Хората сме обикновени, суетни и самозалъгващи се, но имаме най-прекрасният дар. Възприятието. Което е уникално , защото не само мислим, но  и чувстваме.   Черното може да е бяло, топлото да е студено, любовта да е ревност и невъзможното възможно.

Направени от кал, ребра, маймуни или извънземни, истната е, че някой е бил така благосклонен да ни даде въображание. Да виждаме нещата такива, каквито искаме.
Защото всичко, което съществува не е такова, каквото изглежда.  Ние го правим уникално.

И  лекият вятър е буря. Нима светът е пълен с неща, които не съществуват?
Да, но ние съществуваме, защото някой ни вижда. И ни казва, че сме най-красиви, което не е вярно. И че правим най-хубавия шоколадов кекс, което пак не е вярно. Че имаме най-хубавата усмивка, което е съвършено неточно и че само ние сме им достатъчни,което може да се приеме за наполовина вярно.

Ние не сме уникални, но изглеждаме такива. Като изгреви. Като залези. Ако има кой да ни се любува в точния момент ще бъдем запомнени.

Светът може да се вижда и със затворени очи. И е безрайно повтаряем, клиширан, мирише на слънчево изригване и е изнервящо необясним.

И ние сме в него. И сме уникални поне по няколко пъти в живота си, без да го осъзнаваме.
Както не осъзнаваме, че няма нещо,което да не може да се случи днес.




1 коментар:

  1. Признавам, днес за пръв път попаднах тук и мога да кажа, че много рядко виждам написани неща, които съвсем точно отговарят на това, което мисля (но не мога да го напиша). Всичко е една повтаряемост, било то сега, вчера или преди хиляда години. Просто се появяват я ток, я кола, я телефон и ни се струва, че живеем различно (в известна степен е различно, да). Всички сме еднакви, въпроса е да намерим този еднакъв, с когото ще бъдем щастливи навсякъде и по всяко време. Което вече си е и теория на игрите или по-просто казано, късмет (предизвикан или не)..

    ОтговорИзтриване