късни/следобедни/кафета, небрежни прически, jazz fm, много сън, много малки часове, меланхолия и самодостатъчност. Не пиша поезия, чета я много рядко, но от време на време ...тя идва точно на време:) За да запълни онези частици от мен, които вярват, че всяка дума може да е песен, че посвещенията не са демоде и че романтиката е банална и иновативна по толкова различни начини. Споделям ви две "поетични вдишвания" от предстоящата стихосбирка на виновника за генетичния ми материал-Боби Мирчев. Защото бащите оставят много и различни неща като завет на децата си, но аз се чувствам щастлива да имам и неговите думи. Думите винаги остават...и винаги помниш кой ги е казал.
Приятно четене:)
EДНО КАФЕ В СРЕДАТА НА ОКТОМВРИ
Едно кафе и есенна романтика,
две бели чаши с тайнствен аромат.
Със тебе пием двама там, на мостика,
напук дори на вечерния хлад.
Едно кафе и сноп от нощни фарове,
и тази малка маса със цветя...
Мълчим и пушим след безумни гафове,
виновни няма-луди още сме в любовта.
Жестоки сме, когато си отиваме.
Жестоки сме един към друг, уви.
Безпомощни са всички нощни фарове
от тази буря в нашите души.
НОЩЕН ЕСКИЗ
Милиони стъпки по нощния пясък,
милиони стъпки заспиват в неон.
Плажът нощен има свой си блясък,
плажът нощен си има свой полутон.
Милиони стъпки по нощния пясък,
милиони гънки във лунен пейзаж,
дрипи от облаци -със свой отпечатък
от миг на суетност, от летен мираж.
Милиони стъпки по нощния пясък,
милиони следи-графити в нощта...
Застинали звуци от птичия крясък,
нощен огромен портерт на деня...
Милиони стъпки по нощен пясък,
милиони следи и във всяка- съдба.
Плажът нощен грее с призрачен блясък,
плажът нощен е самотна жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар