Дори най-красивите, умни и секси жени на света, винаги правят неща като грозни момиченца.
Решението на грозното момиченце е много просто. Че няма да стои там, където я тормозят. Че някой ден ще им го върне на всички. Че първият , който я хареса е единственият и не може да си намери по-добро. Грозното момиченце не знае, че е грозно, докато не й го втълпят- други грозни момиченце, които пък някой ги е излъгал, че са хубави.
Някой , някъде, по някакъв абсурден начин насажда у нас представа , която не можем да надмогнем , дори когато сме красиви, богати и известни. И всички ни мразят, заради това ;)
Нежността е боса, когато е закъсняла, думите зъзнат, когато са празни, всичко е тъпо,когато не е на място.
Светът е толкова голям, че понякога ни хваща шубе дали ще открием всичко, което трябва по пътя си. Изниква грозното момиченце, сграбчва мига и ти казва, че това й стига. Няма нужда повече, нека спрем малко...
А кой ни бута напред? Кой казва, че достатъчното не е достатъчно? Това пак е тя, но този път са я погледнали различно, чувства се различно, пътува през живота различно....
"Грозницата" в нас може да ни отведе накрай света или да не помръдне с години...А огледалото е толкова субективен предмет...Да видиш как изглеждаш в очите на този, който те обича, да надникнеш в десетките 'огледала' на своите приятели, които виждат различни страни от теб...Това е не е просто отражение...а душевно 3D.
Дефект ,ефект, красота, грозота, гърди, крака, зъби, дупе, крив нос...Казах ви, че празните думи зъзнат сами в студа.
Светът е толкова голям, колкото си го направиш.
А ти си толкова прекрасен, колкото пък светът е голям.
