THE OTHER MAP

Дългите, преминати пътища се разгръщат в нас.
Стават още по-дълги. Разгъват се. Сливат се.
Обикалят около  ос и чертаят карти.
Няма кратък път,  но пък има кратко разстояние.
Дългите , преминати пътища -като артерии с кръв на изживения живот.
Грешките и хората по тях-като кръвни тела с кислород, без които не може.
Цял живот пътуваме. След него също.
Толкова е изморително, но и наложително.
Без дългите, преминати пътища няма ред в хаоса.
И няма "АЗ". Няма Космос.
Никога не могат да се извървят напълно.
Но и никога не свършват.

DON'T STOP

Следвам реки, които чакам да се влеят в океана.
Живея в цветен облак и чакам да лети в небето.
Oбграждам се с аромати и чакам да ме отдалечат от земята.
Търся очи, с които да простирам пламъци.

Нося в себе си моята  Вселена. Избирам хората в нея, правя ги на звезди, после те падат съкрушително и слънцата ми угасват. Движа се като комета през живота и се разбивам като астероид.
 Търся други като мен, изригвам, свивам се в пространството, разширявам се и се чудя дали е съвършена тишина или има прекалено много звуци.

Знам само, че Вселената ми има една цел. Да произвежда моменти, които никога не се повтарят. Защото няма значение дали е в черна дупка или стремглаво напред като пътуваща светлина, тя никога не се  застоява.

Всичко има смисъл, когато се движи. Не спирам, не спирам...
Спомените са прекрасни като умрели звезди, светещи със закъсняла през пространството светлина.
Сегашното е космическият кораб, с който пътуваме през пространството.
Но всичко друго и всичко  интересно, винаги е в бъдещето.
Не спирам....

YOU ARE NOT ALONE

Има хора,които трябва задължително да срещнеш в живота си.
С които да изговориш всичко, което има или няма значение,  и от които да научиш безброй неща.
Да разбереш, че  те са онези мъдреци, без които животът би бил много скучен и безсмислен, вял и безразличен.
Те са опората,те са онези присветващи фарове в далечината, които дават усещането за посока, за пулс и за смисъл.
Някои завинаги остават по пътя, други си тръгват. Но всички са били до нас, защото е трябвало.
Хората ни учат да сме хора.
Не можем да бъдем сами и да се променяме.
Не можем да порастваме и да не го споделим.
Не можем да оценим какво е да имаш някого, без да знаем какво е без него.