Всички клишета стават изобретения, когато ги казваш ти.
Всички пътища водят към мен, когато ме гледаш с причина.
Всички реквиеми звучат като оди, когато споделяме мига.
Всички въглени блестят като фойерверки, когато ми подаряваш спомени.
Всички сенки са театър, когато танцуваме.
Никога не бих ти казала всичко, което мисля .
Никога не бих ти дала моментите, в които искам да съм сама.
Никога не бих гледала Алмодовар с теб.
Никога не бих ти превеждала между редовете.
Никога не бих се смяла, ако не си забавен.
Никога не съм очаквала да ме разбираш напълно.
Никога не бих те променил.
Винаги ще искам да си там, където не си.
Винаги ще сравнявам другите с теб.
Винаги ще искам да прекрача линията без теб.
Винаги след това ще се питам защо не съм с теб.
Винаги ще има смисъл във всичко, което сме преживели.
Винаги любовта ще има и друго лице.