Почувствах красотата на подреденото и подреденото на красивото в хаоса на денонощията ми.
Между лепкавата жега и горещия лаптоп върху краката ми аз съм малка, мокра пеперуда. Мисля нощно, бърборя си сама, поемам си въздух, давя се и се спасявам, мисля., търся...прохлада. И не само.
Оргазмите ме правят по-красива, но времето между тях ме прави по-умна.
Изживявам живота си по десет различни начина, когато имам време да помисля за него. Време имам. Времето не съществува.
Подредено красиво ми е, защото винаги нещо предстои. И аз усещам, че се движа.
Чегъртам вдъхновение от порите на музата ми , измислям си някоя нова дума и продължавам.
Когато знаеш, че нещо ще се случи хаосът млъква.
Крилата се оттърсват от потта.
Пеперудите имат крайна цел.
И затова са прекрасни по пътя.
