Важното е, че из дебрите на нашето
ориенталско-бруклинско сити се случват какви ли не невероятни истории, които
може би завинаги ще останат неразказани, просто защото не са станали в някакви
тежки градски клишета за грях като Лас Вегас, Берлин или Париж. Ако беше там,
всеки казва „ Е, в такъв град какво друго да стане?“ А София? Тя просто си е много яка, но световното
съзнание не се е отворило, че тук може да те сполети нещо кой знае колко
невероятно.
Ако и вие сте от тези хора, които смятат
че трябва да минат през терминал 1 и 2, за да стане нещо и да им стане като
цяло, нека ви разкажа една истинска история. Няма измислени герои, няма
преувеличени детайли. Живият живот в една привидно скучна делнична вечер.
Нашият главен герой се казва Радо. Умен
пич. На 26. Учи и работи, няма си още МПС и живее на квартира в София. Съквартирантът
му се казва Симо. Много се разбират, знаят се от 1000 години, живеят заедно
само от 1, но всичко е ток.
Радо има спорадичен успех с мацките.
Понякога ги навъжда много, друг път яко суша, постоянно води некви „тиндърели“
по софийски културни събития, даже на Пощенска Кутия веднъж. Пуска свежи лафове
и не се взима твърде насериозно, което
като цяло е добро начало за каквото и да е. И въпреки че той е наясно, че тия
неща са ясни, нещо сега пак е суша, а тазседмичният каталог в „Тиндър“ е леко
малолетен.
Пият си със Симо биричка кротко в апартамента и Радо сваля картите,
че секса от бая отдавна е мираж. Нашето
подсъзнание винаги знае как да ни помага във всякакви ситуации, затова не е
чудно, че именно в този момент Радо се сеща за своята млада 28-годишна шефка в
офисчето, която има поглед на Рейнмен, но й се ебе постоянно. Ама не с кой да
е. С него. Направо, ако бяха в Щатите, да й е сложил ограничителна заповед.
Симо веднага се сеща, че е виждал Шефката и че в нея наистина има психо/изнасилвачески
вибрации. Но както си стоят и лежерно й се подиграват, Радо вече е пуснал един
също толкова лежерен месидж на каката. И тя съвсем сериозно заявява, че идва у
тях. Сега!
Настава лека суматоха. Радо ще трябва да
слиза до денонощния- да вземе все пак нещо за пиене, да си има цигари, не е зле
да си смени и тениската. Симо си седи по джапанки и се забавлява. Отива си в
стаята като си мисли, че всъщност няма да се получат нещата.
Радо също не е много сигурен какво ще
стане, когато Шефката пристига решително, разполага се смело на дивана в хола,
вади джойнт и му казва да се отпусне и се радва, че е преодолял работните им
взаимоотношения ( Радо винаги се е измъквал при нейната настоятелност именно с
тази уважителна причина). Тя носи къса рокля, вдигнала си е краката все едно
вече живее тук, дърпа си смело от тревата и му разказва някакви безумни
истории. Радо отказва да пуши, сипал й е вино, което тя унижощава със скоростта
на торпедо и той вече се чуди кой наистина се е притеснил в тази ситуация.
Шефката се залива от смях на някакви
глупости и Радо вече осъзнава, че
женският недоеб е един от най-големите проблеми на света и той наистина трябва
да помогне с каквото може. Една незадоволена жена сговнясва деня на минимум 5
човека, а после й се налага да остане и насаме със себе си, така че трябва да
се работи за каузата и някакви незначителни детайли като това, че той всъщност
не я харесва особено не бива да пречат на нищо!
И така, Радо скъсява дистанцията
готов за подвизи, но Шефката вече е и пияна, и напушена, а в опит да я целуне,
тя едвам се сдържа да не повърне и заявява провлачено, че й е необходимо да си
легне. Радо е джентълмен, разбира се.
Води я до леглото си, където тя се строполясва и заспива като талпа.
Толкова беззащитна, че тъкмо да си помислиш, че
е миличка такава...и тогава захърква лекичко и си излизаш от стаята.
Младежът отива в кухнята, където Симо
пуши цигарка и подпитва какво става. Докато Радо разказва изведнъж в чата му
излиза онлайн една мамасита , с която си пишат мърсотии от време на време. Тя
явно търси внимание, защото вече е полунощ , а му праща някакви си закачливи картинки. Тука ще има игра. И докато се усети, Радо
получава съобщението „ Идвам, ама ако ми платиш таксито!“.
Така. Вече подчертахме , че Радо е
джентълмен, очевидно с нужди, така че таксито не представлява никакъв проблем. Било
то и идващо от гъза на географията. Симо
предлага да си легне до Шефката, за да им освободи легло, но хуманните му
подбуди биват порязани.
Радо се гледа в огледалото. Днеска свежарка изглежда. Очевидно му е ден ,
може би най-вече , защото не се напряга много, няма идиотски чувства, които
обикновено пречат на такива добре стекли се събития и превръщат човек в
притеснен тийнейджър. Така че, хайде по
течението , а любовта ще оставим за някоя, която ще си плати сама таксито.
Симо отваря вратата на Мамасита,
защото Радо пикае. Напрежение си е все пак. Вижда й леопардовата чанта, казва й
„мяу“ , но за втори път тази вечер остава отрязан и неразбран. Най-добре да си
стои в стаята.
Радо и новата му гостенка вече са в
хола и втората бутилка вино има своя нов потребител. Мълчанието е леко неловко
и пичът решава да бъде супер честен, като си признава, че в спалнята му спи
друга жена. Мамасита не се впечатлява особено. Даже май се възбужда от това и
леко се смъква между краката му, хвърляйки дяволити погледчета.
Радо е меко казано изумен. Всичко ,
което са си казали е „ Здрасти! Здрасти. Как е? Добре. Мълчание. В стаята има
друго момиче. Ок“ и сега това? Наистина?! Какво стана с ловуването, с играта
преди секса, с малко флирт? Толкова ли е лесно всъщност? Но после нашия герой си спомня мъдрите думи
на един стар плейбой пияница в неговото село, който още преди десетилетия му
каза , докато си пиеше в 10 сутринта в кръчамата „ Мойто момче, от мен да знаеш
-свирката нема име и нема лице“. През
цялото си юношество Радо не беше сигурен , че разбира дълбоката мъдрост. Но
ето. На 26. В първата си квартира, малко след полунощ, той осъзна, че
фелациото, което в момента получаваше няма нищо общо с личността, която го
извършваше.
Свършил....с прекаленото мислене, Радо
вече е готов да се „продължава напред“, но телефонът на Мамасита издрънква
малко странно. Такова едно ...чуждестранно. Тя се втурва към него, явно
развълнувана. Прочита си съобщението, лицето й засиява, хваща си леопардовата
чанта и казва, че си тръгва. Ще дойдат да я вземат. Радо е толкова зачуден кой
ще дойде, че направо си пита. Тя спокойно си слага червило и казва: „ един пич
от Благоевград“. Чакай, чакай! Той пътува от Благоевград, за да я вземе?
Радо искрено се разсмива от факта, че
ако той й е платил само едно такси, тоя пич от Благоевград се е вътрил с доста
повече кинти за дизел, само за да получи една свирка. Нашият човек се изпраща
спокойно с мацето, все едно са си съседи, които просто са си услужили с чаша
захар.
Симо пак слуша в кухнята какво е
станало в порочния хол. Що не спи тоя човек, не се знае. Но пък на Радо му се
доспива. Вече е към 2 . Ляга си спокойно в спалнята, почти забравил , че там
лежи чуждо тяло. Но тялото се размърдва. Била будна от известно време и се
чувствала доста по-добре.
Радо вече наистина е „над нещата“ и
все така откровено разказва за посещението,което е имал. Но познайте какво
отговаря Шефката? „Ами...ок“! След което с прилив на нови сили се нахвърля
върху него, чакала този момент толкова отдавна. Младежът усеща, че нещата
започват да се случват тотално против волята му. И все така съпротивлявайки се
, всъщност продължава да ги прави. И ги
завършва.
След около час отива до кухнята,
където познайте кой не спи? В очите на Симо се чете възхищение и възторг. Гранде Радо изглежда така, сякаш е спасил
човешки живот, изродил е пеленаче, плувал е с делфини, видял е Господ. Следва
най-сладката цигара в живота му. Симо вече не издържа на бруталното разминаване
между неговата вечер с цъкане на Angry
Birds
и тази на Радо, и отива да спи.
Нашият герой обаче не може още да
заспи. Само след няколко часа ще посрещне изгрева в този чудесен, чудесен град.
Град, който не може да ти предложи неща като Рио, но понякога е важно само да си на точното място в точния момент, за да могат
нещата просто да ти се случат. Всичко, което казваш –работи. Всичко, което не
казваш- също. Действаш или не, просто е писано нещо да стане.
Онази
вечер точното място беше апартамент на Опълченска. В София. Сори за тези, които
не живеят тук.
