ДА СРЕЩНЕШ МИА

   

     Пичове, знаете какво казват жените. Че мъжете, които танцуват добре са адски секси. Е да, ама нека пък аз ви кажа нещо. Мъжете, които танцуват добре минават през мноооого ебавки, когато още в шести клас развълнуваната им майка ги записва в балетното училище и  те трябва да обяснят на всички съученици от 56-то в „Люлин“ , които правят бийтбокс и слушат Керанов защо си тръгват.

     Поне такъв беше случаят на Самуил, който беше наречен „педал“ за първи път в живота си след третия час по математика през последната седмица преди да се премести в новото училище. Досега момчетата от неговия клас му казваха Сами , изведнъж стана Саманта. Момичетата, които го харесваха и му пишеха бележки в междучасията, рязко се отдръпнаха. Той вече не  беше от „генгста  крю-то“  на Ники, Димо Люспата и Фичо и куул-статуса му се срина за няколко математически уравнения време.

        Сами не знаеше как ще издържи и ден повече, особено след като едно голямото междучасие, доскоро най-добрият му приятел Ники, го предизвика на брейк батъл пред всички.

-       Yo, балетистчето, you wanna battle?- изкрънка с мутиралия си глас Ники и наистина звучеше като подрината хармоника.

-       Кво каза?-   раздразни се Сами

-       English, mother fucker do you speak it?- додаде този досадник Димо Люспата и Сами си даде сметка, че ни-ко-га не го е харесвал. Заучил некви реплики на английски но пише „гъз“ със „С“.

    Сами  се поколеба за миг какво да направи. Ако откаже, ще отприщи вълна от подигравки на тема хомосексуални наклонности, които в тази специфична възраст са най-обидното и непреодолимо нещо на света. Не беше времето и мястото да се защитава и да обяснява, че  „пляска делфина“ по 3-4 пъти на ден и то винаги на снимки на огромни цици. Но от друга страна и да приеме предизвикателството, няма добър изход за него. Щяха да му кажат, че танцува зле, което щеше да е вярно, защото истината е , че брейкът не му беше нито от силните, нито от любимите неща.

     Всъщност в тази една секунда за размисъл дойде и най-голямото откровение на Сами за самия него. Мразеше рап! Рап, всичките му производни, графити-мафити, рими, батъли, еднообразен  бийт без изявен припев, татуировки на лицето, разговори за умрели легенди, да нарича момичетата „кучки“ ,  говорене на „брат“ , „копеле“ и „you know what I’m saying“, брейкът го изнервяше, смъкнатите дрехи също. /бел. авт.-авторът дълбоко обича хип-хоп културата в истинския й смисъл, да се знае!/

       Досега Сами се правеше, че тези неща го кефят, само за да се впише в общата вълна. Но истината беше, че още на 10 години  гледа по телевизията откъс от някакъв балет и просто се препарира пред екрана. Разбираше всичко, без да разбира нищо. Усещаше с тялото си всяко движение на балерините, опияни се от всички сребристи,  тънки тела, които рисуваха картини по сцената, а когато се появи мъж балетист и пое в ръцете си тези неземни същества, Сами вече знаеше, че иска един ден да бъде този мъж.

       Но идваше по-важният момент- да се разбере дали може. Сподели на майка си, която изпадна в див възторг, че синът й не желае да става рап звезда, а се е увлякъл по едно високо и неразбираемо дори за нея изкуство, ей тук, насред панелката в Люлин седма част. Не й трябваше нищо повече, за да действа скорострелно и още на следващата седмица го заведе при един танцов учител, който да провери координацията му, чувството за ритъм, физическите данни.  Специалистът беше във възторг от Сами и посъветва час по-скоро да бъде преместен в балетното, докато тялото му още се променя и може да издържи убийствените репетиции, които предстоят.  И да започне да се готви всяка седмица при него.

    Когато Сами сподели на майка си не вярваше, че това ще доведе до неговото преместване. Мислеше си, че „много харесвам балет , искам да танцувам“ ще й звучи като „ харесва ми тази песен, искам фъстъци“. А то какво стана?  Стои като истукан насред училищния двор, вече се е събрала тълпа, Ники се пъчи самоуверено като петел и очаква да излезе победител независимо какво ще стане.

-       Ти па щото само тва си знаеш да танцуваш!- подмята Сами и наоколо се чува едно закачливо „ооооо“ от тълпата, която очаква отговор от Ники.

-       Е, не мога балет, сто про! Тва е само за кучки…и за тебе, педалче!

  Бурен смях. Точно зад Ники, освен антуража поддръжници стоеше и гаджето на Ники от цели 3 седмици- супер готината Миа, която в гимназията ще се замисли върху причините и мотивацията си за сгаджосване с Ники и ще осъзнае, че е било само и единствено, защото в този въпросен срок той се е водил най-готиния в училището според всички. И тя като най-яката трябваше да затвърди своите позиции като прави каквото се очаква от нея. А именно-да има това, което всички останали искат.

   В този момент, обаче, тя погледна гаджето си с кисела физиономия и супер много му се издразни. Не стига, че този бастун стана по-готин, заради нея, ами ще говори за „кучки“ и ще се прави на оборотен.  Тя също се нервеше  на тази псевдо гангстерия и далеч не искаше да бъде „my bitch“ за някого. Не искаше да прилича на Гери-Никол, не си падаше по Криско и тайно се удивляваше от този непознат и вълнуващ път, който Сами щеше да поеме и да отнесе със себе си единственото по-различно присъствие сред момчетата в училище. И тогава тя каза на висок глас:

-       Ники може брейк, Сами може балет. Не е честно така. Ако ще се състезавате, трябва да е в нов и за двамата танц.

Всички я погледнаха изненадано, а Ники се обърна с изумена и разкривена физиономия.

-       My bitch, ко праиш? Трябва да ми пазиш гърба! Щях да го размажа тоя!

Тя премигна кокетно с очи и се усмихна.

-       Размажи го, де!

Миа застана в центъра на заформилия се кръг и заговори високо и спокойно, за да може всички, които не са разбрали, че е най-популярното момиче и става, каквото тя каже,  окончателно да се светнат:

-       Утре в голямото междучасие Ники и Сами ще направят танцов батъл в непознат и за двамата музикален стил.  Приемам предложения до края на деня какъв да бъде той. Аз ще донеса музиката , а вие ще гласувате кой е победителя, за да бъде честно и по-добрият танцьор да победи.  Хайде сега, разотивайте се.

Всички шестокласници бяха във възторг. В училище , но и в живота има два типа хора: такива, които измислят неща и такива, които само участват в тях. Миа винаги ще бъде от първия тип и точно затова беше очарователна. Защото без сама да осъзнава как, нейното самочувствие идваше от едно дълбоко място на спокойствие и харесване на самата себе си, а не от дрехите, косата й или дали е започнала да прави секс като повечето си връстнички.

     Сами се почувства облекчен, спасен и безнадеждно хлътнал в Миа. И всичко това за по-малко от минута.  Не спа от вълнение цяла нощ, а на следващата сутрин се чуди сума време какво да облече, как да се държи и какво да направи с вече попорасналата си коса, която можеше да върже на малка опашка, но не го правеше, за да не го бъзикат.

        Но това беше последния му ден в училище. Щеше да бъде себе си, защото никога повече нямаше да види нито един от тези анонимници, които щяха да му се смеят. Сложи официалния си костюм, който беше обличал на погребението на кучето си и на концерта по пиано и цигулка, на който го заведе съвсем скоро учителят по балет. Приглади косата си в небрежна опашка и когато майка му го видя на вратата ревна от вълнение колко е хубав.

-       Какъв е поводът?-  попита тя нежно

-       Момиче, майка ми. Не досаждай.

Сами й  намигна весело и излезе, а майка му едва не припадна от гордост , че 12-годишния й син става истински мъж.

     Истинският мъж вървеше като същински Джон Траволта по коридорите, с леко нацупени типично „люлински устенца“, присвит поглед и въртящ верижката си с ключове. Много ясно, че го спукаха от подигравки. Смехът , обаче, беше примесен с непризнато възхищение, че на Сами му стиска да се довлече по този безумен начин. И Миа се разсмя. Смя се, но не го изпускаше от поглед по коридорите. Докато не дойде голямото междучасие.

     Частният ивент за шестокласници беше нараснал петорно и имаше ученици от всички класове, дошли да гледат сеир.  Миа откри театрално състезанието като даже беше донесла някаква смешна статуетка. Включи телефона си към колонки и наду “Let’s twist again”. Tя очевидно се подиграваше и с двамата, гледаше ги с очакване и знаеше, че всички момчета са едни и същи и не могат да се излагат. Поне не, ако зависи от тях. Учениците се заливаха от смях и също не вярваха, че някой ще се престраши. Ники  гледаше лошо, клатеше глава и облизваше устни все едно е LL Cool J в компанията на Димо Люспата и Фичо, които пуфтяха.

    И тогава Сами направи немислимото. Влезе в центъра на кръга и започна да се чекне в туист. Показа някои от пируетите в балета, които беше овладял, но като цяло танцуваше освободено, смешно и с усмивка, което приповдигна настроението на всички, които гледаха. Те започнаха също да се кълчат и да го окуражават. Миа гледаше с изненада. Сами се доближи до нея и й подаде ръка.  Ники беше готов да се сбие.

-       Това е танц за двама.- каза Сами и  в следващия момент двамата се лигавиха заедно пред все по-нарастващата тълпа  и накрая всички те избухнаха в аплодисменти.

       Миа погледна към Ники. Той беше като препариран. Каза, че тва са „лайна“,

 „пълен булшит“ и „ ебаси слабото“ и си тръгна унизен, очаквайки неизбежното- тя да скъса с него до края на деня.

       Миа погледна и към Сами. Той беше изпотен и рошав. А тя с готината си прическа на черта,  големи кафяви очи и виден потенциал през блузката и другите очи някой ден да са супер. Подаде му статуетката.

-       Първата от многото…- каза тя с усмивка.

Той беше зашеметен, точно както му действаха балерините по телевизията. И както щяха да му действат истинските, които предстоеше да срещне в бъдеще.

      Подаването на малката дървена статуетка беше сякаш на забавен каданс, в които пръстите им съвсем леко се докоснаха.

      Миа още дълго щеше да излиза с неподходящи момчета, които да прави готини чрез себе си, докато осъзнае напълно какво момиче е тя. Сами щеше да стане страхотен балетист, да обикаля по турнета и да не може да си държи онази работа в гащите. Да стане като останалите професионални танцьори, които не танцуват много-много по клубове и барове, защото се смятат за по-добри от останалите.

      И сега, докато излизаше от това училище за последен път, стискайки най-ценната си награда и не изпускайки  от поглед  Миа, която го гледаше как си тръгва, подпряна на оградата, двамата изобщо не знаеха, че ще се срещнат пак. По-пораснали, по-различни и щяха пак да танцуват туист. Но дотогава има време. Be cool, honey!