Wishlist

Навън вали много странен сняг. И от време на време блести слънце. Поемам си дълбоко въздух и очаквам да ми замирише на Коледа, ама все още не се получава. Сложих си лампичките, малко кичозни дрънкулки из апартамента, другата седмица може би ще си купя елха...И разбира се, ще изслушам онази касетка (да, точно така, касетка казах) с коледни песни в джаз версия, която имам от цяла вечност и винаги успява да ми докара настроение, дори повече от това самият Дядо Коледа да се появи на вратата!

Ама не за Коледа ми се пише...Може би за Нова Година. За това как в последните дни от отминаващата година винаги си мислиш какво не ти се е случило, какво ти се е случило, какво искаш да забравиш и за какво нямаш търпение. Сравняваш се със себе си от преди, със себе си сега , себе си какъвто искаш да бъдеш, с останалите... дори без да искаш,мамка му!

Когато бях малка си правех кратичък wishlist за следващата година. Пишех си какво искам да ми се случи и на края на следващата година проверявах списъка. Всъщност , ако нещо хубаво се сбъднеше , списъкът веднага се вадеше и се слагаше дебела ' чавка' , която олицетворява mission accomplished. Други неща обаче оставаха и оставаха...Понякога се сбъдваха години по -късно,понякога не. А пък други съм спирала да искам.

Сега, толкова години след това, имам странното желание пак да си направя wishlist. Ей така, защото съм преизпълнена с желания. Само че знам, че те никога не се сбъдват , когато ги преследваш като ловец, когато живееш чрез и за тях, когато пришпорваш нещата.
Винаги, ама винаги досега, всичко което съм искала е ставало, когато не съм го очаквала.
Колкото и патетично да звучи ,всеки сам трябва да си направи едно пред-коледно и пред-новогодишно изповядване. Сам пред себе си. Да види колко малки демончета живеят в нас и постоянно ни изкушават да се занимаваме с хиляди неща, да искаме повече и повече и никога това, което имаме , да не е достатъчно.
Завист, суета, себичност, високо его...Те живеят по малко или повече във всеки. Изплюй ги! Пречисти се!
Никога повече няма да искам нещата, които съм искала на 12, но ще продължавам да се радвам на онези малки нещица, които всъщност показват пътя напред.

Никога не спирай да искаш! И въпреки че ,too much is never enough ,това за което копнееш ще дойде, когато не очакваш. Но пък именно тогава , когато си най-готов за него.