Не е нужно да си супер-интелектуалец с 2 висши, за да си се питал поне веднъж какъв е смисълът на живота.
До този въпрос достигаш, когато отговаряш на следните изисквания:
1) да имаш свободна душа
2) свободни мисли
3) свободно съзнание
До единен отговор, обаче, така и не се е достигнало.
И това му е най-хубавото - че има милиони комбинации и всички те могат да бъдат верни. Няма друг такъв феномен! Няма нищо, което да има повече смисъл от смисъла...на живота...Are you following?:) Ако не, значи е време да мина на следващия абзац.
Това е следващият абзац. И аз съм си избрала да ви занимавам с един от смислите на живота ( поне според мен) И той е- да откриеш в какво си добър. И естествено да го използваш. Защото от там произтича и друго важно значение на битието и то е да оставиш нещо след себе си на този свят. ( Тук не визирам правенето на бебета като талант, пък и това е друга тема).
Около мен има адски готини,позитивни и умни хора, които наистина, ама НАИСТИНА не знаят в какво ги бива най-много. Имам една приятелка, която с каквото и да се захване го върши с лекота, но сама не знае кое ,аджеба ,й доставя най-голямо удоволствие.
Защото пък смисъла ( много смисъл, много нещо) на това, в което си най-добър ,е то да ти носи кеф, може би да го превърнеш в професия, а защо не и да изкарваш маса пари от него. Но удоволствието все пак е номер едно.
Няма нищо по-хубаво на света, когато си създал творение, в която и да е сфера и когато ТИ и ЦЕЛИЯТ СВЯТ около теб осъзнавате, че това нещо е ХУБАВО!
Да откриеш в какво си добър доста често е генетика- при мама и татко певци трудно би станал космонавт в НАСА ( не че е невъзможно, но тогава предаваш семейните традиции и става страшно).
Но ако не е генетика, то си е чиста проба случайност. Можеш да пропилееш половин живот в грешното занимание, заблуждавайки се какво е добре за теб и изведнъж едно събитие, дума или ситуация да обърне всичко на 180 градуса.
Това далеч не означава, че винаги трябва да си нащрек да не би да се разминеш с таланта си. Той сам ще те намери. Той винаги намира начин, ако от Вселената е определен да бъде точно за теб.
Но пък кое е за предпочитане- да си най-добрия в едно нещо или много добър в много неща?
В първия случай си и гений ,и пълен мухльо. Не е лесно да пишеш уникална музика, но пък да не можеш да си завъртиш крушката в къщи или да не знаеш как се преинсталира Windows ( аз май и да пиша музика , и да преинсталирам не мога, така че ще си измисля категория специално за мен)
А във втория случай- ти си всичко за останалите и нищо за себе си. Защото искаш да бъдеш уникален и изключителен , а не просто този, на когото всички могат да разчитат, но не този, на когото се възхищават.
Но пък не всички талантливи хора будят възхищение. Само изключителните. Само тези, които имат способността да ' докосват ' останалите- чрез изкуство, наука или може би готварски способности?
Да имаш талант означава да го споделиш със света, да му го завещаеш, да го развиеш...Винаги да можеш да оценяваш останалите и да бъдеш критичен към себе си.
Някои хора имат повече способности, други по-малко...Не е важно това. Важно е да знаеш къде си ТИ- кое е това местенце, където нямаш комплекси,имаш самочувствие, всички погледи с вперени в теб и няма думи,защото точно един миг преди тях всички са затаили дъх...
Всеки изживява своя звезден миг- пред 5 или 50 000 човека. Неизбежно е. Така че, не се страхувайте.
Защото всичко, което притежаваш ти, всъщност притежава теб.
