Мисля си...за щастието!
Щастието като явление, като съвкупоност от моменти, като онова познато клише, което провокира крилати мисли в стил ' лексикон' и които пробутваме на себе си и приятелите си, когато са изпаднали в депресия.
Мисля си, че щастието, досущ като съдбата, си има неведоми пътища, източници и получатели...
То отключва най-прекрасните хормони в човешкото тяло-ендорфините, които са факт, само когато сме щастливи или изпитваме оргазъм. И ни правят по-млади. И не се чувстваме нито на възрастта си, нито на акъла си, нито на тази земя...
Щастието няма как да е постоянно състояние( нали все ни става скучно), то е поредица от моменти и затова искаш да ги задържиш и най-ярките ти спомени са свързани именно с него...
Човешкият мозък забравя и заключва гадното , но сме в състояние да придадем на един -единствен миг, в който сме се чувствали щастливи такова голямо значение, че да го помним цял живот. Колкото и обикновено да е било преживяването.
Щастието отприщва ангелските ни криле във вид на ентусизъм и вдъхновение. Щастието изтрива с гумичка комплексите и недостатъците и рисува с тънък писец хармонията.
Щастието се преследва или идва изневиделица. И, охххх, онази банална фраза, че не е крайна точка , а начин на пътуване.
Щастието е нирвана и дъвка за душата. Пуканки за романтични хора и море за вливане за нещастните.
Няма пълно щастие, няма съвършено щастие, няма истинско щастие. Има само споделено щастие. Оженило се за късмета и развело се с добре направените планове.
И мислейки си за това кое ме кара да се чувствам щастлива, откривам толкова малки неща, че ме обзема огромно щастие.
Не е лъжа, че малко ни трябва. Но колко малко е малкото...само ние решаваме.
От семейството, приятелите и любовта, до слънцето, лятото, морето, шоколада, новите обувки и забавленията...През добрия сън, неделните следобеди, плуването и развитието на човечеството...Милите жестове, наличието на пари, мечти, мъже и провокация...Изкуството, Кафенето-тераса на Ван Гог, Джийн Кели под дъжда, думите, думите, думите, шаманският дъжд на Бърни Кълвача, пътуванията....
Сан Диего... и SeaPort Village с Милена, театрите, на които ходя сама, виното, което не изпивам сама, готините мамчета на готините ми приятелки, местата, по които изпитвам носталгия, а не познавам...Полетите на кукувиче гнездо, които изживявам ежедневно...и които ме карат да се смея, да плача , да чувствам и да мисля...
Защото най-голямото щастие е , че сме тук на тази земя и сме живи. Точно ти...от милиони комбинации на сперматозоиди и яйцеклетки ще откриеш тайнствата на Вселената. Но тогава няма да си щастлив...защото ще знаеш прекалено много.
Щастливо незнание...докато не решим да станем умни и нещастни... Животът трупа скръб, докато не намерим сили да й се усмихнем в лицето!
Със сигурност:)
ОтговорИзтриване