неделя, 8 май 2011 г.

SOL


Как се пише за човек, с когото всичко сме си казали?
Какви думи се измислят за душа, с която сякаш и в предишен живот сме се срещали?
Какъв вид тъга е тази, в която се радваш за някого?

Ти си SOL. Имаш нужда постоянно да изгряваш. Всички имат нужда да изгряваш. Търсиш своите пътеки, своята ос, залязваш, изригваш, приближаваш се-някой се оплаква, че е прекалено горещо и не може да го понесе, отдалечаваш се- сега пък си твърде далече...
Къде трябва да застанеш? И теб ти писва. Ти диктуваш ритъма, но всеки има своя дума за Слънце.

Ти ме познаваш. Аз съм Луната. Цял живот знаем за съществуването на другата. И се срещаме, дори физично да е невъзможно. Сродните души нямат физика. Имат само химия. Имат свръхестествено/езическо/вселенско влияние и много късмет да се засекат в едно измерение. Ти имаш мен и аз теб. Тук и сега. Може би следващ път няма да има. И съм най-щастливият човек на света, че те открих. ТЕБ-думите, които довършват мислите ми, енергията, която довършва действията ми, емоцията, която разгадава сърцето ми, очите, с които гледаме към един хоризонт.
Ти си и дете, и момиче , и жена. Буря в чаша вода и тихо земетресение.

Не се сбогувам. Не страдам. Не драматизирам. Просто ти подарявам думи. Моите и от една песен, която много обичаш...:)  Всичко друго е попътен вятър, насрещен вятър и някой, с когото да вървиш през него. Всичко винаги е навсякъде;) Ти и аз включително.

"Какво ли мога да ти дам,
жестоко е да бъдеш сам.
Какво ли да ти подаря,
освен най-нежната мечта?
..........................
Аз нямам нищичко освен-
ей тези строфи и дъжда,
за спомен ги вземи от мен...
Аз нямам нищо освен тази песен и дъжда ,
а всичко друго е лъжа!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар