UNITED STATES OF YOANA

Значи, не сме сами. Това го знаем. Има извънземни, има Бог ( или както наричате силата, която движи света), има духове, има невидими неща наоколо, има сили на Природата и те всички взаимодействат с нас, дори да не го знаем.

Но не сме сами, и когато сме насаме със себе си. А това е по-натоварващо, отколкото да видиш НЛО.

В мен живеят доста същества. Може би не всички се казват Йоана. Няколко персонажа (някои от тях мъжки!) от предишния ми живот, няколко проекции на това, което искам да бъда, творецът Йоана, детето Йоана и 'тъмната страна". И дори не мога  да им кажа "Get a room!". 

Не ги наричам различни ' лица', а по-скоро 'деца'.Те се цупят, радват се, изпадат в еуфория и  скука. Аз се грижа за тях, уча се от тях, но и те ме научават на това-онова. Убедена съм, че някое от тия малките, държи ключа за неподозирана моя способност, която обаче предстои да се отключи. 

Ако случайно открия, че мога да шия гоблени, непременно ще пост-на, но се съмнявам, че е нещо такова...

Радвам се, че нямам разстройство на личността и те не се проявяват твърде видно пред  обществото, но като се замислим... всъщност всички  сме действали така, сякаш не сме ние. И в добрия, и в лошия смисъл. 

Дори да ни се иска да бъдем скучни и обикновени, всъщност никога не сме. Ставаме скучни и обикновени, когато даваме само на една част от нас да се иявява. Интересното идва, когато направим хармонията от всички потоци на енергия,хаос и дори лудост, които живеят inside. Трябва да сме и малко лоши, суетни, гаднички и егоисти, но да има какво да сложи "плюс" от другия край на полюса.

Скучни са само еднаквите хора. Дори еднаквостта им да се изразява в нещо прекрасно. А поривът, на нашите ' аз' да излязат на бял свят, се изразява от ролеви игри в секса, до това да се докараш пред някой в различна светлина, за да му се харесаш.

"Всяка творба е повлияна от друга. Всички хора се влияят от други. Няма хора-острови и произведения на изкуството-континенти.  Когато откликваме на изкуството, ние откликваме на неговия резонанс в собствения ни опит.Рядко откриваме наистина непознати неща. Всъщност ние само виждаме старото в нова светлина."(Джулия Камерън)

Да изненадваме себе си, означава да се видим в нова светлина. Ние се познаваме, но понякога оставяме на другите да ни познават по-добре. А така не трябва. 

Защото всички стъпки напред, стават с открития. 

Защо пък да не започнем с такива вътре в нас?

DRINKING GAMES

Музата ми пристига с експрес. Някъде винаги след 22 часа. Идва сама, кисела и изискваща. Иска внимание, за да започнела да работи. Улявам се, че все по-често докато пиша вечер, си сипвам по чаша вино. За музата стават две.
Писането и алкохола са толкова естествена компания, че  няма как да не цитирам Марк Твен. "Алкохолът може да ти навреди само ако стъпиш бос върху чашата".

Не пропагандирам промили и неразумност. Не, не, не! Но ако мога да опиша акценти от  алкохолната ми история в подточки, ще е нещо такова:
-  Топ фаворити-вино, мартини и коктейли
-  Табу: Водка, мастика и ракия
-  Мълниеносен ефект: текила (особено, ако шотовете ги налива Ива)
-  Стандартен ефект: след около 2-3 питиета ( сиреч слаба ракия съм)
-  Когато съм подпийнала ставам: креативна/забавна/поспалива/бавно схващаща/ мила и добра домакиня/ сексуална. Но никога всичко заедно.
- Най-грозно напиване: Аз, братовчедка ми Биба и шише домашна ракия.  Колосална глупост. Подробности наистина са излишни.
- Напиване  с Милена и Сис с неочаквани последствия( ще оставя героините сами да се сетят) , както и едно от най-емоционалните ( в смисъл алкохола те прави егати споделящото животно)- пак с тях.
-Напиване, и доста произлизаща от това смелост , сложи началото на най-успешната ми и  дълга връзка засега.
-Много, много "Никога не съм"  с Гери, Моника и цялото крю покрай тях (даже не на всички игри съм присъствала, те са ПРО). Прекрасно е да разбираш неподозирани неща за своите приятели, а още по-хубаво е , ако се окаже , че след това си ги спомняш. Вече си имаме и нова игра, която тепърва ще носи резултати:)

Има нещо. Има нещо в ментата със спрайт на плажа, бирите в хубавите паркове и на концерти, уискито по важни поводи, мохито през лятото и шампанското по сватбите. Събитията от живота ни вървят с някое алкохолно изкушение и са направили пиенето на определени напитки по определени места чиста класика.

Всъщност пия много малко, мразя да разказвам истории с алкохол ( този пост е изключение), но съм скептична към хора, които казват , че никога не "близват" ( освен ако не са бивши алкохолици, разбира се).

Хубаво е да се пие със стил. Да пазиш спомени, да използваш еуфорията на C2H2OH, да бъдеш с приятели, или пък да си позволиш малко захаросана романтика с червено вино. Спиртът трябва да дава малко повече free на нашия spirit. A не да го замъглява.
Можеш да се забавляваш и без да пиеш, но всъщност ' едно малко'  само ти помага да се отпуснеш и да накараш стресът да напусне хола на съзнанието ти.
Не карайте пили, пийте разумно, защото абитурентският ви бал вече отдавна мина и  не пийте сами , защото е тъжно.

Алкохолът е като живота.  На пръв поглед е само чаша пълна с нещо, но ако можеш да различаваш като истински дегустатор тръпчивите детайли и различният вкус, винаги става по-интересно.

ECLIPSE

Утрото ухае на взети решения. Нощта носи само въпроси.

Когато се събудим всичко ще си е на мястото, а ако не-ще сънуваме отговори.

Необмислените решения са деца на нощта.  Те носят в себе си импулс, затъмнение и грешки.

Утрото винаги е по-мъдро, защото дори да не знаем какво да правим , знаем какво не бива.

Не мога да ставам рано и изпускам изгревите. Първото ми кафе, в най-добрия случай, е в 11 часа. Искам да познавам  утрешната мъдрост, но будувам цяла нощ и тя ме облича в копнежи и разсъблича загадки. Нощта е кратка и го знае. Тя иска всичко да е тук и сега.

Но дори да плачем, дори да страдаме, дори да изгубим себе си за миг...Първата спасителна сламка е само на сън разстояние.

За да виждаш по-ясно, не ти трябва само слънце. Трябва да можеш да го изчакаш.

СИМФОНИЯТА НА СТИНГ

Някои хора идват на земята с мисия. Те имат тази вълшебна, безплътна, силна и  ефирна аура около себе си и те привличат...Искаш да ги докоснеш, те са  близо, чувстваш, че ги познаваш. А ви делят измерения.

Стинг не просто е титаничен музикант. Не просто е гений. Не само, че такива като него се раждат веднъж на десетилетия. Той е ангел. От онзи изчезващ вид ангели. Като Меркюри, като Ленън, като Гилмор... те са тук , за да преобразуват вселенските и космически честоти на красотата в музика, която никога преди не си чувал, и с която ще сравняваш всичко, което ще се бори за вниманието ти след това.

На 7 юни, на любимия ми стадион, Стинг  затвори хиляди хора в паралелно пространство. Където си играеше със звуците, с гласа си, разказваше истории в музика, разливаше симфонии, лекуваше  разбити сърца.  Кара те да плачеш, да се смееш и да искаш това никога да не свършва. Тотална хипноза.

Чувах всичко- от цигулките, през арфата, до китарата на Стинг, до думите му, до дишането на баща ми до мен, за който това беше една сбъдната мечта. И си помислих...как сега държа вселената в шепа. Как съм успяла да изолирам всеки излишен шум, няколкото малоумници до мен и всичко, което не ми харесва в живота.  Аз бях изпълнена с блаженство. Бях в нирвана. Симфонията на Стинг изпълваше всяка пора от моето съзнание и знаех, че щом съм тук и сега , значи всичко е наред.
Ето това правят ангелите с хората.