четвъртък, 23 февруари 2012 г.

IT'S SHOWTIME!




Спомняте ли си ученическите лексикони? Лично аз съм горда собственичка на 3 такива, в които фигурира безумният въпрос ' Какво мислиш за мен? (Ама, бъди честен)-Отг:Супер си...Yeah right :))

Oт наивните въпроси с цветен флумастер, та чак до онлайн хороскопите, хората си мислят, че могат да разгадаят останалите чрез  любимите им  цветове, храни, дрехи, музика....Каква зодия е, къде излиза, какви приятели има  и така до безкрай.
Но вкусът на хората се променя, предпочитанията им също. Доста често се озоваваме на места, на които не искаме да бъдем и излизаме с хора, с които просто пием заедно- не желаем да ни определят чрез тях.
Имам се за наблюдател, попивам поведение, опитвам се да улавям детайлите и осъзнавам, че най-малките неща говорят най-много.

Винаги е любопитно да наблюдаваш хора в нова компания, когато се опитват да направят добро първо впечатление.
Винаги е показателно на какви шеги се смеят. И какви разказват. И дали изобщо разказват.
Винаги е бонус да видиш (усетиш) как флиртуват.
Никога не е излишно да забележиш какво пият. И как го пият.

И въпреки всички тези детайли, много често се оказва, че хората не са това, което първоначално сме мислели.
Защото няма код да декодираш другите. Всеки се прави на толкова сложен, колкото семплост има да прикрива. Истински дълбоките хора разкриват нивата под повърхността само пред тези, с които усетят  емоционална връзка. И с които споделят време. Тези, които преминават транзит през живота ни...нямат късмет ;)

Мисля, че можем да усетим някого по това , в какъв филм иска да живее. Какъв жанр го докосва. Да, звучи като лексикон, но всъщност не е.
Аз съм МЮЗИКЪЛ.
Животът ми е сцена, обичам кокетничеството, леките пози, вниманието,прожекторите,драмите.
Помня физиономии, помня всички хора, с които съм се запознавала. И вървят в главата ми със саундтрак.
Танцувам си на улицата. И в асансьора. И обичам да ме канят на танц.
Вярвам в епично /романтично /глупавите предложения за брак.
Обичам да нося шапки. Особено федора.
Досущ като в мюзикъл, понякога казвам очевидното.
Винаги могат да познаят дали лъжа, дали се притеснявам , дали се вълнувам и дали ми е скучно само по езика на тялото.
Жестикулирам.
Нося очна линия и червено червило.
Вярвам във вторите шансове, в сбъдването на мечтите и в невъзможните афери.
И че винаги е време за шоу!:)

Цял тон ненужни детайли. Но някой ден, когато натрупаме достатъчно такива за някого.
Вече не можем да живеем без него.

Светът е по-хубаво място с повече пеещи под дъжда :)



Няма коментари:

Публикуване на коментар