ПРЕДИ УПОТРЕБА ПРОЧЕТЕТЕ УПЪТВАНЕТО ( аз си знаех, че така ще стане)

Добре! Значи стоя си аз пред паметника и те чакам. Сигурно вече час.  Разказвал си ми десетки пъти за това парче камък пълно с история. Аз все не помня. Помня теб и  нашето място.Хиляди детайли, леко глупав сантимент.

Не ми вдигаш телефона. Всъщност не ти се обаждам. Аз никого не чакам, вечно закъснявам, мразя да пиша смс-и, но съм тук. Вече повече от час.

Сигурно ме гледаш отнякъде и ми се смееш. Винаги си се мислел за по-умен от мен и все се опитвах да ти докажа противното.

И аз знам много неща,мамка му! Защо преди не ти ги казвах?

Знам! За всичко – живо, мъртво, говорящо, безмълвно, относително, точно, временно, постоянно, локално, повсеместно, вътрешно и външно, криво и право, за безредици и безправици, плътски и душевни, умопомрачаващи и умораздвояващи есктази, падения, разединения и сливания, грях, следи, стрес... Само да ме пита човек!

Усещам как пак ми се смееш... Толкова ти е лесно, защото те оставих да взимаш решения. Знаех, че нашето беше невъзможно. Че имаш нея, че всичко е временно и че няма да дойдеш.

Четеш философия, пишеш ми оригинални статуси,  говориш кратко и ясно и това така ми харесва. Миришеш на хубаво, на чисто, на себе си...виждаш душата ми гола и моделираш емоциите ми все едно имаш форми за бисквити.

В главата ми е празно и затова се сещам за най-безумните неща, които знам и сама си ги коментирам. Мисля си за указания.

На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (да, това ми е единственото останало време да си суша косата)

 На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (дано да не ви е първия сапун)

На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммм, хитро)

На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (късно, късно)

На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (не думай)


На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използването на лекарството” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти, ако разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите)

На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (НЕЕЕЕЕ!)

На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (а къде не може?)

На кухненски робот: “Да не се ползва за друга цел” (тука вече нямам думи)

На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (ще го има и в новините)

Пак на пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)

На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите)

На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (значи е имало опити)

Още съм пред паметника. Насаме с глупавите си мисли на една среща, която знаех, че няма да се състои.

Хилядите тъпи указания , всъщност са чудесни, защото поне ги имаш. Глупостта е опорна точка, от която бягаш, но ти помага че е там.

Ти се появи  без “листовка за употреба” и вместо аз да ползвам теб, стана обратното.

“Това, че единият обича, а другият не, не ви позволява да летите”

 (моля, върнете ми сърцето)