INK

Няколко пъти досега съм използвала термина 'break your eye', защото много , много го харесвам (явно и от сериалите може да се научат куп готини неща, а този в частност е взаимстван от Six Feet Under). Тези чудни думички, както естествено можете да се досетите, означават да видиш зад видимото, да намериш твоя си смисъл, а не този който ти се пробутва, да се научиш да гледаш с един уникален поглед, далеч от клишетата.

Тук прекъсвам линията на мисълта си , за да споделя една покъртителна случка. В един ветровит следобед преди 3 дена, влизам смело в магазин за 1 левче ( дълбоко вярвам, че всеки има 1 стока, която купува от такова култово място. Аз си взимам от там джобни огледалца, чиито срок на годсност е около 1 месец :)) Та, разглеждам си аз разни кичозни огледалца и за съжаление не мога да игнорирам разговора , който плющи между 3-те 'каки' , които работят в този магазин. Дори не мога да го пресъздам, но след 1 куп глупости, едната леля предложи на дугата леля ,пред всички клиенти, да вземе да изпуши един канабис, за да се успокои. Явно се чувстваше много готина от комбинацията , че е леля, но знае думата канабис и затова така се извика.
Направо щях да си изпусна огледалцето...

Защо разказвам това ли? Ами , честно и аз не знам...Това само по себе си не е кой знае какво. Сигурна съм, че всеки попада на куп нелепости, забавни случки и какво ли още не всеки ден, всеки час. Но повечето хора не са свикнали да им обръщат внимание. Защото животът е театър, ама трупата не струва. И е далеч по-лесно да ignorе-ваш, отколкото да отразяваш, а камо ли да реагираш.

Трите лелки, които евентуално ( а може би само си мечтaят) ще се напушат след работа са онова застинало безвремие на човека, където той не помръдва ни напред, ни назад. Има график, има начин на живот, има стереотипи на мислене за всичко, което й е известно на този свят, има секс веднъж на две седмици като иска мъжа й, има някакви тъпи вицове, които разведряват живота -и това е. Как да не си мечтае след това да види и тя какво е това джойнт и как 'зелената госпожица' ще я отведе в един друг свят, където ще е секси, умна, ще живее вълнуващ живот ( каквото и да е това за нея), ще бъде просто друга.

Когато хората не харесват това, което са, там където се намират и това, което правят,подсъзнателно винаги мечтаят за ЧУЖД живот. Не друг, а чужд. Хващаш на прицел някой късметлия и започваш да поставяш себе си в пределите на неговия живот. Какво би станало, ако ти имаше такъв шанс или беше срещнал еди кой си, или ако за теб бяха говорили така или имаше неговите кинти...Уффф, че е скучно да се завижда!

Мечтите са най-уникалното нематериално явление във вселената, именно защото не могат да влизат ' в калъп'. Дори да мечатеш за къщата във Франция на Брад и Анджелина, тя пак ще е различна в съзнанието ти, защото ще има нещо от твоята си представа за хубав дом.

Няма скучни мечти, има скучни хора. А ако можеш да мечтaеш оригинално, защо и животът ти да не бъде такъв?

"Лудото Ленче' Вивиан Уестууд казва нещо супер вярно :' Секретът на младостта и предизвикателството е в самодостатъчността. В умението да бъдеш личност, да бъдеш щастлив сам със себе си. Ако се научиш на това, всичко останало в живота ще получиш като подарък.'

Все по трудно става в днешно време да си бунтар, да си пич, да си различен, да си оригинален, да скандализираш с нещо по-стойностно от голи цици. В един измислен свят всички се раждаме като тежки клишета, които просто се опитват да извъртят нещата под една по-различна гледна точка. Докато не дойде някой или нещо, който да ни покаже, че има next level и тогава да се чудим какво да правим.

Малкото знание е опасно, голямото- още повече. Но това не го прави по-малко инетересно. Всички се опитваме да оставим нещо след себе си, защото ни е страх, че ще умрем. Защото, въпреки че да живееш цяла вечност е ужасно, всеки иска да е безсмъртен. Оставяме по нещо след нас, дори това нещо да е сърцето ни. Обичаме, разлюбваме, създаваме и разрушаваме.
Защото не искаме да продаваме в 'левчето' и да мечтаем за джойнт. Защото не искаме всичко да свършва тук. Защото винаги искаме да сме повече дори от собствената ни представа за себе си.

Как се оставя следа ли? Като имаш подходящото мастило. То може да е невидимо, може да е цветно, може да ти стигне да промениш света, може да е само една скапана капка.
Всеки има какво да каже. Затова да го казва по-бързо и да изчезва. Защото живота е твърде кратък.

e-GO

"Огледалце,огледалце на стената, коя е най-красива на земята?..." Емблематична реплика от емблематична приказка, в която се подвизава най-тъпата приказна героиня евър!!(нека все пак уточня, че става дума за бозавата Снежанка)

Всяка сутрин ставаме, пием кафе и заставаме пред огледалото с желание да изглеждаме добре ( или поне женичките го правим със сигурност). Коса, грим , облекло...Всичко трябва да е наред, за да се чувстваме наред, за да ни чувстват и другите наред и за да бъде светът наред. Красотата отключва безброй врати, отключва успешния ден, отключва усмивките на хората към нас. Красотата е култ на съвременното общество.

Няма нищо лошо да си умен разбира се, даже си е бонус. Четеш книжки, знаеш готини лафове,казваш ги в точния момент, ходиш на кино, театър и изложби ( на всички неща,които стимулират мисленето любимия ми сценарист Алън Бол казва 'пуканки за умни хора')Но никой не стига до целия прекрасен запас от знания, когато се запознава с теб. Не че на красивите и тъпи хора им е лесно, но умните и грозни, никога не знаят какво изпускат. Не знаят колко скапано лесно може да е всичко. Защото красотата прави живота лесен.И ако си достатъчно умен, си осъзнал това рано.И успяваш да изтъкнеш каквото трябва и когато трябва , за да минеш един ход напред.

Само че не искам и не искам да говоря за повърхностната физическа красота. За нея просто знаеш, че я имаш и тя си работи за теб. Но винаги се стига до онези 'книжки', които никой не вижда в началото.Красотата е в таланта, усмивката, в очите, в интелигентния хумор, в премерения жест, в живота който се случва и НИ се случва. Трябва да има 'нещо' Inside, за да озарява out-a.

Комплексите са най-тъпото нещо , което човечеството само си е създало. Той каза, тя каза, една женА казА, те мислят, те харесват...what the fuck?
ДА! Трябва да изглеждаме добре, но защото НИЕ САМИТЕ го искаме, защото е яко да си себе си с кусурите и качествата си, а не подобие на подобието на балона с въздух. Той ще се спука рано или късно. И оставаме сами.


Красиво е да привличаш внимание, без да си го търсил умишлено и не с помощта на силиконови цици.Красотата е в начина, по който виждаш света и това как успяваш да го споделиш с останалите. Красотата не е с пошла цел, защото както Чарли Чаплин е написал на дъщеря си Джералдин в прощалното си писмо до нея- "Голото ти тяло заслужава само онзи, който познава голата ти душа' ( Тук далеч не морализаторствам и не се обявявам против страстта, привличането и секса за една нощ) Но все пак не всичко е чукане.

Красотата не е тогава, когато ти сипят безброй комплименти, когато страдаш от грандомания или коренно обратното- когато не осъзнаваш какво имаш и не знаеш как да го използваш(знаем, че скормността е за тези,които нямат други качества)

Красотата е онова, което излъчваш и което привлича като магнит околните. В Барока пищните дебелани са били идоли и със сигурност са се скъсвали от секс, а сега всяка мацка изпада в истерия като наддаде 2 килограма. Красотата е когато ВЪПРЕКИ това как изглеждаш, останалите не могат да отлепят очи от теб. Начина , по който се чувстваме рисува картини върху тялото и лицето ни.Защото не красотата ще спаси света, а това под нея.
Красотата...is a state of mind.

BULLETPROOF

Знаете ли какъв късмет сме извадили, че сме се родили тук и сега? Точно в тази епоха, точно в този век, точно в тези времена, с точно тези хора...

Все неща, които човек няма как да избере при идването си на тази земя. Единственото, което му остава е да изживее живота си благодарение на обстоятелствата , въпреки тях, бягайки от тях, надскачайки тях, разглезен от тях или по-силен заради тях.

Светът е една шибана загадка, в която не знаеш нито кое къде започва, нито къде ще свърши. Светът е модерен, светът е циничен, светът е едно ужасно интересно място. Само като се замисля, че съм родена в години,когато е нямало интернет, телефони и информация, но само за две декади хората пътуват до Луната, мечтаят за други галактики и могат да стигнат по всяко време до всяко място...

Можехме да живеем в друго време, в друг свят, където дори да не подозираме колко малко парченце от мозайката сме ние. Най- хубавото нещо на съвремието ни- изпълнено с войни, с екологички проблеми и с ужасно затъпели хора- е че виждаш цялата картина.

Естествено, че има неща , които все още не осъзнаваме, но малко по малко започваме да схващаме колко по-висши и сложни са нещата. И че ако не ние, то хората след нас ще станат свидетели на забележителни промени. Защото предстои нещо много голямо, разтърсващо и променящо. Може да е добро, може да е лошо, но ще бъде нова глава в безкрайната книга на необяснимото. Защото от елементарни познания по физика знаем, че времето и пространството са доста условни...Тоест какво ни остава?
Философът Хосе Ортега-И-гасет е казал, че човешкото същество постоянно избира между многото истини, които животът му предоставя ежедневено.

Модерен свят. Колко тъпо звучи. Какво ни е модерното? Направо парадоксално е съотношението между това какво губи и печели човек едновременно, опитвайки се да бъде съвременен човек.

Съвременните хора са се научили да не им пука. Понасяйки ударите на живота ние се предпазваме, като си казваме, че нищо не е от чак такова значение. Непукизмът ни помага да успяваме, да устояваме на куршумите, да избягаме от комплексите и това, което ни наранява. Все по-малко хора ни докосват, все по-малко неща ни впечатляват, все повече се плъзгаме по повърхността и по-малко гледаме отвъд.Защото не ни пука.Страхотно няма що...

Няма значение дали казваш нещо на света или на човека до теб. Кажи го. Остави думите след себе си. Всичко е от значение, дори най-големитие гадости, неуспехи и разочарования. Намери Остров- дали ще е любовта, изкуството,каузата, обикновения и честен живот. Не всички са пригодени за велики дели, но всеки може да 'счупи погледа си', който е свикнал да гледа клишета. Винаги има повече. И то има значение.

Защото някой ден всички ще сме два метра под земята. И тогава все на някой трябва да му пука.

Що за шкаф...?!

Откакто едвам 'отлепя' очи сутрин, ( защото не обичам да ставам рано и защото разни умни и успели хора, на които се кефя казват, че работят през нощта и 'т'ва ранното ставане не е за нормални хора') , та чак до вечерта - хиляди неща влизат/излизат/ провкират/ реагират в моята главa.
Какви ли не ситуации и хора са в състояние да ми направят впечатление. Но преди няколо дена се впечатлих от (неофициално) най-тъпия и странен куиз във фейсбук:'Що за шкаф сте'!
И въпреки че самият тест по начало е абсурден, все пак имаше не лоши предложения като отговори.Естествено, че не съм съгласна, че съм 'фешън гардероб',въпреки че това означавало , че си ' по-секси от останалите шкафове' :)

Въпросът е че аз си знам много добре какъв шкаф съм...Имам десетки чекмеджета пълни с истории, ама не сглобени. Вече казах, че си падам впечатлителна и наистина имам някаква нелепо силна визуална памет.Спомням си хора, които не познавам лично- например виждам ги в метрото, а след 2 дена на Попа и знам кога и как съм се загледала в тях и защо. Помня имена, детайли, физиономии (особено тях!), реплики, ситуации, реакции...на познати и непознати. Не шкаф, ами направо склад!

И с всеки изминал ден си давам сметка, че никой филм или история , не може да задмине истинския живот, в който наистина, ама наистина може да се случи всичко. И за да го знаеш, трябва да си сред хората. В 'Адвокат на Дявола' Ал Пачино, който играеше Сатаната каза на Киану Рийвс, че винаги трябва да бъдеш сред хората, за да ги познаваш и усещаш най-добре.Возеше се само с метро. И наблюдаваше.

Не пътувам с метрото и трамвая,защото много ми харесва, нито пък имам нещо общо със Сатаната,но наистина можеш да видиш какво ли не само за една спирка разстояние. Да виждаш погледи, раговори, свалки, лузъри, ученически истории, интриги и ...Да слушаш тишината на хората.

Но все пак, за какво е всичко това? Ясно, че пиша и някой ще каже , че съм намерила най-подходящия канал да изкарам всички тия неща , които се архивират в мозъка ми. Но понякога историите си остават за чекмеджето, а неизказаното просто чака своя момент. Нито работите ми за НАТФИЗ, нито така наречения ми блог са успели да 'изстискат' душичката ми...Ама във всеки случай всичко в един момент трябва да изригне. Защото всичко има смисъл и никога случайностите не са просто случайности. Животът е твърде уникален, за да бъде разказан от шепа хора. Той се случва и кипи в нас и около нас и който може да пише-просто го описва! Защото на белия лист 'човешката суета се разтваря във вечността'...

Нали уж казвах, че ще откажа цигарите,но докато пиша и ми се пуши. Една приятелка ми каза, че цигарите ти правят компания и май е много права.
Пуши ми се. И пуша, мамка му. Пише ми се. Но не напразно...