неделя, 28 февруари 2010 г.

INK



Няколко пъти досега съм използвала термина 'break your eye', защото много , много го харесвам (явно и от сериалите може да се научат куп готини неща, а този в частност е взаимстван от Six Feet Under). Тези чудни думички, както естествено можете да се досетите, означават да видиш зад видимото, да намериш твоя си смисъл, а не този който ти се пробутва, да се научиш да гледаш с един уникален поглед, далеч от клишетата.

Тук прекъсвам линията на мисълта си , за да споделя една покъртителна случка. В един ветровит следобед преди 3 дена, влизам смело в магазин за 1 левче ( дълбоко вярвам, че всеки има 1 стока, която купува от такова култово място. Аз си взимам от там джобни огледалца, чиито срок на годсност е около 1 месец :)) Та, разглеждам си аз разни кичозни огледалца и за съжаление не мога да игнорирам разговора , който плющи между 3-те 'каки' , които работят в този магазин. Дори не мога да го пресъздам, но след 1 куп глупости, едната леля предложи на дугата леля ,пред всички клиенти, да вземе да изпуши един канабис, за да се успокои. Явно се чувстваше много готина от комбинацията , че е леля, но знае думата канабис и затова така се извика.
Направо щях да си изпусна огледалцето...

Защо разказвам това ли? Ами , честно и аз не знам...Това само по себе си не е кой знае какво. Сигурна съм, че всеки попада на куп нелепости, забавни случки и какво ли още не всеки ден, всеки час. Но повечето хора не са свикнали да им обръщат внимание. Защото животът е театър, ама трупата не струва. И е далеч по-лесно да ignorе-ваш, отколкото да отразяваш, а камо ли да реагираш.

Трите лелки, които евентуално ( а може би само си мечтaят) ще се напушат след работа са онова застинало безвремие на човека, където той не помръдва ни напред, ни назад. Има график, има начин на живот, има стереотипи на мислене за всичко, което й е известно на този свят, има секс веднъж на две седмици като иска мъжа й, има някакви тъпи вицове, които разведряват живота -и това е. Как да не си мечтае след това да види и тя какво е това джойнт и как 'зелената госпожица' ще я отведе в един друг свят, където ще е секси, умна, ще живее вълнуващ живот ( каквото и да е това за нея), ще бъде просто друга.

Когато хората не харесват това, което са, там където се намират и това, което правят,подсъзнателно винаги мечтаят за ЧУЖД живот. Не друг, а чужд. Хващаш на прицел някой късметлия и започваш да поставяш себе си в пределите на неговия живот. Какво би станало, ако ти имаше такъв шанс или беше срещнал еди кой си, или ако за теб бяха говорили така или имаше неговите кинти...Уффф, че е скучно да се завижда!

Мечтите са най-уникалното нематериално явление във вселената, именно защото не могат да влизат ' в калъп'. Дори да мечатеш за къщата във Франция на Брад и Анджелина, тя пак ще е различна в съзнанието ти, защото ще има нещо от твоята си представа за хубав дом.

Няма скучни мечти, има скучни хора. А ако можеш да мечтaеш оригинално, защо и животът ти да не бъде такъв?

"Лудото Ленче' Вивиан Уестууд казва нещо супер вярно :' Секретът на младостта и предизвикателството е в самодостатъчността. В умението да бъдеш личност, да бъдеш щастлив сам със себе си. Ако се научиш на това, всичко останало в живота ще получиш като подарък.'

Все по трудно става в днешно време да си бунтар, да си пич, да си различен, да си оригинален, да скандализираш с нещо по-стойностно от голи цици. В един измислен свят всички се раждаме като тежки клишета, които просто се опитват да извъртят нещата под една по-различна гледна точка. Докато не дойде някой или нещо, който да ни покаже, че има next level и тогава да се чудим какво да правим.

Малкото знание е опасно, голямото- още повече. Но това не го прави по-малко инетересно. Всички се опитваме да оставим нещо след себе си, защото ни е страх, че ще умрем. Защото, въпреки че да живееш цяла вечност е ужасно, всеки иска да е безсмъртен. Оставяме по нещо след нас, дори това нещо да е сърцето ни. Обичаме, разлюбваме, създаваме и разрушаваме.
Защото не искаме да продаваме в 'левчето' и да мечтаем за джойнт. Защото не искаме всичко да свършва тук. Защото винаги искаме да сме повече дори от собствената ни представа за себе си.

Как се оставя следа ли? Като имаш подходящото мастило. То може да е невидимо, може да е цветно, може да ти стигне да промениш света, може да е само една скапана капка.
Всеки има какво да каже. Затова да го казва по-бързо и да изчезва. Защото живота е твърде кратък.

1 коментар: