BULLETPROOF

Знаете ли какъв късмет сме извадили, че сме се родили тук и сега? Точно в тази епоха, точно в този век, точно в тези времена, с точно тези хора...

Все неща, които човек няма как да избере при идването си на тази земя. Единственото, което му остава е да изживее живота си благодарение на обстоятелствата , въпреки тях, бягайки от тях, надскачайки тях, разглезен от тях или по-силен заради тях.

Светът е една шибана загадка, в която не знаеш нито кое къде започва, нито къде ще свърши. Светът е модерен, светът е циничен, светът е едно ужасно интересно място. Само като се замисля, че съм родена в години,когато е нямало интернет, телефони и информация, но само за две декади хората пътуват до Луната, мечтаят за други галактики и могат да стигнат по всяко време до всяко място...

Можехме да живеем в друго време, в друг свят, където дори да не подозираме колко малко парченце от мозайката сме ние. Най- хубавото нещо на съвремието ни- изпълнено с войни, с екологички проблеми и с ужасно затъпели хора- е че виждаш цялата картина.

Естествено, че има неща , които все още не осъзнаваме, но малко по малко започваме да схващаме колко по-висши и сложни са нещата. И че ако не ние, то хората след нас ще станат свидетели на забележителни промени. Защото предстои нещо много голямо, разтърсващо и променящо. Може да е добро, може да е лошо, но ще бъде нова глава в безкрайната книга на необяснимото. Защото от елементарни познания по физика знаем, че времето и пространството са доста условни...Тоест какво ни остава?
Философът Хосе Ортега-И-гасет е казал, че човешкото същество постоянно избира между многото истини, които животът му предоставя ежедневено.

Модерен свят. Колко тъпо звучи. Какво ни е модерното? Направо парадоксално е съотношението между това какво губи и печели човек едновременно, опитвайки се да бъде съвременен човек.

Съвременните хора са се научили да не им пука. Понасяйки ударите на живота ние се предпазваме, като си казваме, че нищо не е от чак такова значение. Непукизмът ни помага да успяваме, да устояваме на куршумите, да избягаме от комплексите и това, което ни наранява. Все по-малко хора ни докосват, все по-малко неща ни впечатляват, все повече се плъзгаме по повърхността и по-малко гледаме отвъд.Защото не ни пука.Страхотно няма що...

Няма значение дали казваш нещо на света или на човека до теб. Кажи го. Остави думите след себе си. Всичко е от значение, дори най-големитие гадости, неуспехи и разочарования. Намери Остров- дали ще е любовта, изкуството,каузата, обикновения и честен живот. Не всички са пригодени за велики дели, но всеки може да 'счупи погледа си', който е свикнал да гледа клишета. Винаги има повече. И то има значение.

Защото някой ден всички ще сме два метра под земята. И тогава все на някой трябва да му пука.