SPOTLESS MIND

Знаеш ли какво? Искам да замина! Да, да замина...Ей така, за малко. Къде ли? Нямам представа. Където си поискам, където ме поискат, докъдето стигна. Просто не...тук.

Не бягам! Недей да бъркаш нещата, ако обичаш...Но знаеш ли, не знам какво да взема със себе си! Не ми се тръгва без багаж, а все пак не може без багаж. Поне четката за зъби ще трябва да си взема,да няма после опторация трети зъб,опторация четвърти зъб...Дори на тези от 'Сървайвър' им дават да си мият зъбите!

Не, остави я тази тъпа четка...Какво ДРУГО да взема със себе си? Ох...всичко ми трябва! Да, май си прав...нищо от това не ми трябва наистина.
Знаеш ли...ще взема теб! Защото те обичам,защото ме обичаш и защото ще сме двама! Какво ще кажеш? Не...всъщност не искам да идваш.
Не искам да взимам любовта като физическо доказателство, заключи ми я в кутийка и ще си я нося. Ама не можеш...

Не искам да нося сълзите с мен, не искам да нося думите, не искам да си спомням. Въпреки че и да иска човек ,и да не иска винаги си спомня, особено когато е сам със себе си.

Значи виж сега, със сигурност отивам някъде на топло...може би трябва да си взема бански. Ама ако съм напълно сама няма да ми дреме и ще се къпя гола... И това отпада. Много е тъпо така- наистина не знам какво да взема с мен. Не ме гледай така де...Ще се върна!

Искам да съблека суетата, да се излегна под слънцето и да не мисля как да правя изкуство, а то да се случва около мен...и да го описвам! Стивън Кинг беше казал, че добрите идеи са диаманти в земята, които ако имаш подходящи инструменти , можеш да изровиш и те да заблестят. Дали да не си взема мотика? Ама няма къде да я нося.

Искам морето да ме измие от греховете, да съм цялата солена, но сладка, да се почувствам нова отвътре, за да съм нова отвън. Искам там,където отивам никой да не ме познава. Значи в никакъв случай няма да си взимам документи, ако щат да ме мислят за нелегално дезертирала от Третия свят.

Не искам и огледало. Ти си ми казвал как изглеждам. Вярвам на твоите очи, на начина , по който ме виждаш...

И какво остана?

Готова съм. Не нося нищо и нося всичко. Не съм тръгнала, но и отдавна не съм тук. Пътувам чрез моите думи в теб и чрез твоите в мен. Търся отговори , които всъщност не ми трябват.
Има ли смисъл да отивам на друго място , когато всъщност винаги съм искала да бъда тук...