NEXT TIME

Едни от най -хубавите моменти в живота са тези, в които успяваш да спреш за малко, да се поогледаш  и да разбереш колко много възможности имаш. А 'много' всъщност  са повече от една...Тогава възможностите се превръщат в дилема.

А колко много пъти преминаваме през тези моменти, като си мислим, че  нямаме кой знае какъв  избор, че нещата сега стоят по определен начин ,но СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ще бъдем различни...

Почти винаги, когато си обещаем за следващия път, такъв просто няма! Или следващия път по нищо не прилича на ТОЗИ път и няма как да си обещаем каквото и да било...

Ситуациите, в които попадаме винаги са различни. Тези , които  не се променят и все правят едни и същи глупости сме ние. Поради простата причина, че не виждаме алтернативите. 

Те са тези, които ни правят по-космополитни и  по-хармонични -възможността да  виждаме себе си в няколко варианта. Да си представим, че можем да направим дори нещо, което ни е изцяло неприсъщо. 

Винаги има избор. Трудното е да се изправим срещу страха да помислим за него. Трудна е промяната. Трудна е смелостта. А когато най-накрая се решим на тях , те стават част от нас и превръщаме невъзможните неща във възможни.

Няма нищо лошо да мислим няколко стъпки по-напред. Няколко мечти по -напред. Няколко метаморфози по-напред. Да проектираме себе си в следващия път е излишно , защото следващия е сегашния . И трябва да го сграбчим и да превръщаме бъдещето в настояще, защото единственото, което не е в изобилие на този свят е времето. И трябва да го използваме.

Празниците са тук. На  Коледа и Нова Година празнуваме това, което имаме и се осмеляваме да излезем от черупката си и за няколко приказни мига, украсени със сняг и любов , да си помислим- ' а какво би станало ако...'. 

 Пожелавам ви да превръщате магията на живота в осъществени мечти. Да имате способността да скочите едно стъпало по-нагоре и да виждате цялата картина и всички възможни пътища. Защото само тогава сте наистина свободни. 

Можех да ви кажа това следващия път. Може би тогава щеше да е по-подходящо, по-близо до Коледа. Може би...

Но превърнах следващия път в този път. И усещането е прекрасно. 

Обичайте себе си и живота-и той винаги ще ви изпраща тези, които да обичат вас!

НОЩЕН КЕРВАН

Черни очи те гледат през мен...

Пясъчни дни и вятър студен...

Будна в нощта пак шепна за теб...

Бясна в съня аз бягам далеч...

В нощен керван през мойто сърце...

             Как да спра този керван?

                    Той пътува във мен, а ти пак си сам

                         Пак търсим се с теб във вечността

                                 Една приказка без край в любовта

Ти си кошмар и топъл мираж...

Сянка си ти, до теб коя ли съм аз?

Нашата любов е пясък и лед...

А стъпките в нас, дали водят напред?...

ОТРАЖЕНИЯ НА НЕПОНЯТНОТО

Най-хубавите неща в живота са абсолютно необясними.

Любовта, приятелството,вярата, съдбата, доброто стечение на обстоятелствата, радостта без причина, инстинктите...

Можем да разтягаме локуми, да преразказваме познатото, но накрая винаги ще виси въпроса :
''Е , добре де, но как...и защо?"  И отговорът, дори да го има, ще виси без да е намерил своята опаковка от думи и ще си остане завинаги неизречен.

Не е съвсем ясно защо трябва всичко и на всяка цена да бъде обяснено. Да се ' носиш по течението' е приятно занимание, но в един момент  имаш физическата необходимост да знаеш коя е тая река и дали няма да има някой неочакван водопад след десетина метра.

И започваш да си задаваш въпроси, да пиеш сладката вода на реката, но да ти се струва солена, да се съмняваш, да се вманиачаваш....

Да живееш без отговори не е качество, а истинско мъчение, защото сам за себе си просто искаш да си обясниш някои елементарни неща. Или поне мислиш, че искаш.

Затова боравим с отражения. С бледи подобия на истинското. С малко думи за нещо, което си няма дума, само за да спим спокойно. И уж  това е по-добре от нищо.

Търсим вратички в изкуството и в хората. В сънищата и в живота. А не осъзнаваме, че един най-обикновен ден, прекаран  с любимите хора, в които си имал и късмет, и шанс, получил си добра дума и намигване от съдбата, е цялото сияние на истината за нещата.

Но тя е прекалено красива, за да й се прави дисекция, да се поеме, обясни и преповтаря. Мистерията на малките чудеса е същността на голямото чудо.
И всъщност  нашата заблуда е самосъхранение от това да видиш прекрасното в целия му блясък и след това да няма смисъл.