вторник, 7 декември 2010 г.

НОЩЕН КЕРВАН


Черни очи те гледат през мен...
Пясъчни дни и вятър студен...
Будна в нощта пак шепна за теб...
Бясна в съня аз бягам далеч...
В нощен керван през мойто сърце...


             Как да спра този керван?
                    Той пътува във мен, а ти пак си сам
                         Пак търсим се с теб във вечността
                                 Една приказка без край в любовта



Ти си кошмар и топъл мираж...
Сянка си ти, до теб коя ли съм аз?
Нашата любов е пясък и лед...
А стъпките в нас, дали водят напред?...

2 коментара: