НОЩЕН КЕРВАН

Черни очи те гледат през мен...

Пясъчни дни и вятър студен...

Будна в нощта пак шепна за теб...

Бясна в съня аз бягам далеч...

В нощен керван през мойто сърце...

             Как да спра този керван?

                    Той пътува във мен, а ти пак си сам

                         Пак търсим се с теб във вечността

                                 Една приказка без край в любовта

Ти си кошмар и топъл мираж...

Сянка си ти, до теб коя ли съм аз?

Нашата любов е пясък и лед...

А стъпките в нас, дали водят напред?...