сряда, 15 декември 2010 г.

NEXT TIME




Едни от най -хубавите моменти в живота са тези, в които успяваш да спреш за малко, да се поогледаш  и да разбереш колко много възможности имаш. А 'много' всъщност  са повече от една...Тогава възможностите се превръщат в дилема.

А колко много пъти преминаваме през тези моменти, като си мислим, че  нямаме кой знае какъв  избор, че нещата сега стоят по определен начин ,но СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ще бъдем различни...
Почти винаги, когато си обещаем за следващия път, такъв просто няма! Или следващия път по нищо не прилича на ТОЗИ път и няма как да си обещаем каквото и да било...

Ситуациите, в които попадаме винаги са различни. Тези , които  не се променят и все правят едни и същи глупости сме ние. Поради простата причина, че не виждаме алтернативите. 
Те са тези, които ни правят по-космополитни и  по-хармонични -възможността да  виждаме себе си в няколко варианта. Да си представим, че можем да направим дори нещо, което ни е изцяло неприсъщо. 

Винаги има избор. Трудното е да се изправим срещу страха да помислим за него. Трудна е промяната. Трудна е смелостта. А когато най-накрая се решим на тях , те стават част от нас и превръщаме невъзможните неща във възможни.

Няма нищо лошо да мислим няколко стъпки по-напред. Няколко мечти по -напред. Няколко метаморфози по-напред. Да проектираме себе си в следващия път е излишно , защото следващия е сегашния . И трябва да го сграбчим и да превръщаме бъдещето в настояще, защото единственото, което не е в изобилие на този свят е времето. И трябва да го използваме.

Празниците са тук. На  Коледа и Нова Година празнуваме това, което имаме и се осмеляваме да излезем от черупката си и за няколко приказни мига, украсени със сняг и любов , да си помислим- ' а какво би станало ако...'. 

 Пожелавам ви да превръщате магията на живота в осъществени мечти. Да имате способността да скочите едно стъпало по-нагоре и да виждате цялата картина и всички възможни пътища. Защото само тогава сте наистина свободни. 

Можех да ви кажа това следващия път. Може би тогава щеше да е по-подходящо, по-близо до Коледа. Може би...
Но превърнах следващия път в този път. И усещането е прекрасно. 

Обичайте себе си и живота-и той винаги ще ви изпраща тези, които да обичат вас!

5 коментара:

  1. Мда, трябва да се живее сега, не в миналото и не в бъдещето. А ако си и напред с няколко хода като в шаха директно матираш! ;-)

    ОтговорИзтриване
  2. Пишеш прекрасно,
    и думите ти стоплят!

    ОтговорИзтриване