понеделник, 3 януари 2011 г.

ALL I WANT


Аз съм от хората, които все имаха wishlist. И постоянно заместваха осъществените мечти с нови- няма време,  няма спокойствие, винаги има нещо, което още не се е случило...Защото уж всичко е по-лесно, когато знаем какво искаме...

Да, лесно е. Лесно е да разбереш какво нямаш. А това е толкова сдухващо.
Моята приятелка Гери отдавна е открила топлата вода с благодарствените писма към Вселената. Това е смисълът. И винаги се оказва, че имаш много повече, отколкото нямаш.

Май тръгнах да си правя някакъв списък и тази година, но всъщност , когато вярваме, че е време да действаме, ставаме един подвижен, кипящ фонтан от енергия,  за който няма невъзможни неща. Поне докато разберем, че има.

Посрещнах новата година странно. Редувайки еуфория със спокойствие. Без излишни емоции, но в никакъв случай не и с апатия. Сложих си бялата рокля, белите надежди и удавих в хикс броя пиене всичко, което ме стискаше за врата през миналата година.

 Бях заобиколена от  хора, които обичам, хора , които харесвам, хора, които започват много да ми харесват и такива, които не познавам. А ми се искаше и някои други да са там...Липсва ми Милена.

Може би перфектната Нова Година е, когато успееш да събереш  всички ' твои' си хора на едно място...Ама няма как да стане. Липсва ми и моето братче.

Май и не е  нужно да са всички. Трябват ти няколко и този , който да те целуне в полунощ  и да каже, че те обича. Тогава забравяш  , че трябва да си недоволен  и си казваш ' ...тази година всичко ще е по-добре'.  Вълшебното заклинание.ПО-ДОБРЕ....

Винаги искам да е различно. И винаги е. Понякога със сълзи, друг път с неочаквани усмивки.
С всяка година равносметките стават или по-трудни, или по болезнени, или по -ненужни.

Защото сред цял куп сбъднати и несбъднати желания се откроява онова единствено нещо, което искаме и което знаем, че ще ни направи щастливи. А то може би още не е пристигнало...

Благодаря за всичко онова, което  ме стопли, накара да се усмихвам, накара ме да си спомням, да си създам спомени, накара ме да оценя, да се почувствам жива,пълноценна,  благословена,  благодарна , щастлива....

И искам  всичко онова, на което му е дошло времето да се случи.

Както и никога да не забравям къде е пътя.

1 коментар:

  1. Ох, Жужка! :* Колко болезнено вярно е това...
    Целувам те и ще се видим за другата Нова Година! <3

    ОтговорИзтриване