неделя, 16 януари 2011 г.

WONDERLAND


Вдъхновението винаги е кратко.

Докато стоиш отегчен, инертен и се чудиш откъде да започнеш.

Вдъхновението никога не идва тогава, когато ти е нужно.
То е претенциозна вселенска сила, която избира да ти покаже прекрасната си светлина, дори когато не си готов за нея.

Можеш да пропуснеш вдъхновението и да не го оползотвориш. Но винаги знаеш, че ти се е случило.

Вдъхновението ти показва, че можеш да направиш нещо . То е в това, с което се занимаваш, в хората, на които искаш да приличаш, в проекцията на един живот, който мислиш, че можеш да изживееш.

Понякога идва въплътено в музи. А музите са кучки. Игриви, непостоянни, които толкова пристрастяват към своето присъствие, че когато ги няма се чувстваш самотен и търсещ.

Вдъхновението винаги е светлина. В края на тунела, в началото на пътя, в средата на истината и на стъпка от самозаблудата. За няколко мига ти си по-добър от другите. Най-добрият.И винаги е толкова трудно да разпознаеш лъжата от просветлението.

Вдъхновението ти показва,че има  смисъл и си тръгва. Провокира те и само наблюдава дали ще се справиш с това, което вече знаеш.

Гениалните идеи никога не хрумват на посредствени хора. Работещите идеи могат да хрумнат на всеки.  Всичко е един случаен принцип. И който може , го координира в система, в начин на живот.

Вдъхновението е душевен оргазъм, усещане, което не винаги намира думи и форми. Пясък в пръстите, който се изплъзва, но погъделичква дланта ти. И вече не си същият.

Вдъхновението не е врата, не е и  прозорец. То е малка дупка, в която всеки се мъчи да влезе. Дупка, ката тази на Алиса към Страната на чудесата. С усещането, че си ял вълшебни гъби и не си сигурен какво ти се е случило.

Идеите не променят живота ни.Променя го мисълта ни, че идеите го правят.

Без да има какво да ни вдъхновява , ние сме обикновени клишета. Когато има какво да ни вдъхновява , нещата не се променят особено.
Само ставаме клишета, които знаят, че има нещо повече на този свят.

1 коментар: