понеделник, 28 февруари 2011 г.

Вашето обаждане е важно за нас


Веднъж  си вървях по Моста на Влюбените и едно момченце , на не повече от 12 години, на няколко крачки пред  мен,  говореше по телефона. Чух следното:
“Да бе, братле, тая беше ебаси яката пичка, разменихме скайп ...много ясно копеле”.
Погледнах с най-укорявящия поглед- в стил баба/соц/строга моралистка/възмутена гражданка. Не че някой ме видя.

Замислих се, че когато аз бях на 12 , нямаше телефони.  ‘Яките пички’ бяха само ‘ сладки момиченца’, които  все още скачат на ластик и крещят с пълно гърло  ‘самолет номер пет’.  Не че и тогава не знаехме мръсни думи, обаче все пак върхът на дързостта на сладките момченца към сладките момиченца беше т. нар ‘запалка’ или агресивна нежност, която се изразява в удряне на дупета.

Та...нямаше телефони и важната информация се получаваше само  право в очите или най-много  да ти напишат писмо.

Писма съм си писала с моята тогавашна приятелка Зерегюл Муталибова от Айтос, с която си бяхме супер pen friends , а най-любовното писмо, което съм получавала беше от Кристиян от 6А клас. Той  ми написа: “Искаш ли да си станем гаджета? Загради отговор” и отдолу сложил опции ‘ да’ и ‘не’. 
След това показа талант на татуист, като буквално издра името ми в ръката си с розова химикалка и сърчица. Тогава бях  доста гадна с него. После пък бяха гадни с мен. Всичко се връща.
А после, той разви същия сценарий с Калинка от моя клас. И на мен не ми пукаше. 
Романтично- депресивният Кристиян и момченцето от Моста на влюбените...две различни планети.

 И  като оставим настрана  90-те , като супер яките години за детство , когато технологиите се ограничаваха до “Супер Марио” и Тетрис, все пак по едно време пристигнаха телефоните.

Спомням си едно много важно обаждане по домашния  зелен,шайбов телефон. Не беше за мен.
11:30 вечерта.Аз вдигам.  Женски глас с доста интересна интонация  казва името на баща ми, и че иска да говори с него. Аз питам за кого да предам и гласът отговаря “Обажда се Лили Иванова”. Изсмях се в слушалката и се изкрещях “Пфф! Тате, търси те Лили Иванова’. Наистина беше Лили Иванова. И това обаждане промени всичко за броени дни. И баща ми й написа няколко песни. И една от тях е “Ветрове”. И аз съм зле-то в ситуацията. И докато се обърна, домашни телефони вече почти нямаше.

И влизаме в мобилната ера. С първия ми ‘Алкател’ с огромна антена , освен че ловях сигнали от Марс, размених няколко sms-а с първата ми любов в осми клас. Комуникацията  не завърши добре или поне аз не съм била много остроумна в телефонните свалки.
Преди няколко дена видях първата ми любов в тролей деветка.  Много ме кефеше навремето. Беше рапър, беше готин, беше двойкар (пф, а сега се правя на интересна, ако някой  не знае кой е Ницше),  беше бунтар, водеше се, че учи италиански, а знаеше само ‘ me scuzzi.
В тролея  го гледах... и се чудех къде ми е бил акълът. Нямаше нищо. И не отидох при него. Слязох. Постъпка, която е действеният еквивалент на неговия последен sms към мен . Или иначе казано-някаква тъпотия.

Много съм щастлива, че не са ме късали по телефона. Е, веднъж ми говориха глупости по  
My space, но интернет е друга тема. А фейсбук е отделна ера, но и затова не става дума.

Превъртам лентата през главата си и си спомням обаждания,изпълнени с предложения и възторзи.За работа, за секс, за кафета , бири,благодарности и пътувания. Обадиха ми се, когато ме приеха в университета, щях да се срутя до асансьора от кеф.
Обаждания без никакъв смисъл и обаждания , в които липсата на смисъл е най-якото.

Постоянно си изпускам мобилните апарати в морета, тоалетни и всякакви други водни басейни. Затова  сега имам три телефона, на  обща стойност 50 лева и ми е много добре.
Не обичам да си ровя в телефона, вече ме мързи да пиша смс-и. Обаждам се на хората, за да ги чуя или да им споделя , че в ‘Люлин’ съм открила магазин на име ВАЛДИ с лого: ‘ От сапуна до легена, всичко за вашата хигиена’.

И така, стигнах до извода, че много малко държа на своя телефон, но не мога без него.Вкопчила съм се в номера си и  го подмятам, все един и същ , през всички мобилни оператори, докато не проумях, че сметката ми няма да стане по-малка.

Според моя приятел всички телефони се подслушват. Затова пък аз му се лигавя по най-безобразния начин. Който и да ни подслушва , ще се откаже на третата секунда.

Нали  има приказка ‘ Не е за телефона, хайде като се видим на живо...” Понякога, обаче, не бива да се отлага.

Обаждане на рожденния  ми ден от Божи гроб в Израел, обаждания от скъпи мои хора от всички краища на света и в най-неочаквания момент, за да ми кажат ‘ здравей’ или да ми споделят нещо,  или просто са се сетили за мен.
И тогава си казвам-Слава Богу, че не сме още на етапа с писмата.

Защото най-смисленото обаждане на света, се състои в две думи: “ Обичам те”. Да ти го казват и да го казваш. В един и същи момент. Това променя деня ни, енергията ни, а постепенно и  живота ни.  И на живо, и по телефона.

Затваряш червеното копче, поглеждаш телефона с любов, сякаш онзи,с когото си говорил е срещу теб и си казваш:  “Добре че тази малка гадинка е създадена, а покрай нея и 
“ Телефонният кючек’ !

1 коментар:

  1. mnogo qkooooooooooooooooooooooooo:)))) Ti si mi lubimoto , ama lubimoto momi4ence o6te ot 1vi klas:))) hrisiiiiiiiiiiiii

    ОтговорИзтриване