неделя, 13 февруари 2011 г.

STORY TELLER


Да, може би 'глупавите' имат истории.
Напълно е възможно умните все да имат планове.
Много добре си спомням и че преди няколко поста написах, че не са важни плановете, а
Master Plan-ът или това да виждаш себе си в  няколко стъпки по-напред...

Но 24 часа преди премиерата на второто по-сериозно нещо, което съм написала и ще се играе на сцена, се замислих  какви истории искам да разказвам, какви искам да ми разказват и кои   никога няма да ми омръзне да слушам.
И казвам " второто по-сериозно нещо, което съм написала", защото училищните пиеси за Перфектната жена и Музея на Мадам Тюсо са НАИСТИНА ПЪРВОТО и не ги заменям дори за Оскар:)

Утре, на премиерата, най-вероятно ще съм ударила 2 ред була ( и кой знае още какво количество кофеин), ще късам нервно някаква хартия в ръцете си ( примерно де, може и друго да имам под прицел) и ще гледам как едни много, много талантливи деца ще пресъздадат моето пресъздаване на приказките на Андерсен. Гениален. Завинаги.

И това, което ми дава спокойствие е, че с избора на Андерсен не можеш да сбъркаш.
Какво има в приказките?  Кои са тези истории, които са  вечни, непреходни и магични по онзи толкова семпло-гениален начин, че са еднакви и различни, само зависи кой и как ги разказва?

Хората наистина са глупави, защото откакто свят светува ни вълнуват все едни и същи неща: любов, омраза, измама, отмъщение, ревност, търсене, намиране, справедливост, секс.
Тоест ние се вълнуваме само от неща , свързани с нашата очарователна и интересна човешка природа и трябва да качим доста левъли, за да се поинтересуваме и за другото.Отвъд.

Преди време, на една лекция, един австралийски режисьор каза , че приема студентите си като ги кара да му разкажат хубав виц. Който може да разкаже добра шега, значи може да разказва истории.
А пък много, много преди това, още в древността, хората, които са разказвали приказки, са събирали цели рояци около себе си и са ги хипнотизирали с купища сладки лъжи , облечени в думи.

А дали са били само лъжи? Дали във всички невероятни истории за дракони, вятърни мелници,  летящи принцове, килимчета и говорещи животни, не се крие една приятна лудост на реалното?

Човек може да види много повече на този свят, ако има сетивата, ако използва подсъзнанието си и направи break your eye.

А тези способности, се тренират с приказки. Те показват, те подвеждат, те човъркат въображението, те учат, те прекрачват граници. Добро и зло. Уж, всичко се дели на тези две понятия. А приказките създават нюанси. Дори без да го разбираме.

Искам  да слушам приказки. Човечеството е заключило в тях , както историята, психологията и културата си, така и всички свои мечти.

Всичко ново е добре забравено старо. Колкото и да се развива науката , да строим бази в Космоса и през 2014 да полети мисята за Марс, това,за което винаги ще копнеем намига от  приказките: МАГИЯ.

А магия има винаги и навсякъде, стига да можеш да я откриеш.

Не, не искам да бъда някаква Шахеразада или да пoучавам хората.
Искам да съм 'глупава'. И да имам истории.

1 коментар: