КОМПЛИМЕНТИ

 Според баба ми най-висшето качество в духовната й класация е да си "скромен".
-  Ако знаеш какво чудно момче е, скромно, свито,глас няма да повиши...ей такъв ти трябва!

 В този момент вече съм си обула обувките и  обещавам да я посетя скоро. Скромността е за тези,които нямат други качества.  Но човек винаги скромничи, когато му правят комплименти, придружено с "да бе" , "айде сега", "ееемии" или "мерси" ( в най-добрия случай).  Изобщо не твърдя, че това може да се промени. Дори да знаеш, че си го заслужил биг тайм, винаги ще омаловажиш лекичко събитието , за да може и другите да се "почувстват хора".:)
 Но това не си личи, защото както Турийска  казва "Срамежлива съм някъде от три месеца". И всички сме така .Или поне аз.

Усмихвам се, усмихвам се любезно, благодаря, казвам нещо глупавичко в този момент или се  иронизирам ..
 Eх, тези романтичните комплименти...красиви, с някоя палава метафора-идват и си заминават. Но си спомням  странните.

Някой веднъж ми каза, че много добре "менажирам" тялото си. Един колега от Натфиз ме сънуваше с костюм на Жената-котка и за около час и половина бях истинска муза :)
Първата ми гинеколожка  съвсем кежуъл ми беше съобщила , че имам "много красива девствена ципа" (?!!?) , но пък тази красота не е от най-дълго траещите...Веднъж пък след супер нескопосан комплимент , на който само небрежно се усмихнах, авторът му изтърси:
" Е, ся няма ли да каеш нещо?"
Ето и някои други:
" Ако не бях гей със сигурност щеше да ти се случи нещо"
" Това лице, това лице...нещо като Мона Лиза" (???)
"Прасе, ти си ебати пича" (незабравими думи на моята приятелка Алекс)
"Имаш много харизматично дупе"


Като човек, който толкова много се вълнува от думите, намирам за малко нетипично, че  харесвам неизреченото и различните видове мълчания. И колко маловажно е да си просто "красива днес". Не знам как менажирам тялото си, но менажирам времето си. И обичам да е пълно с многословни хора, които знаят кога и какво да кажат. Всичко друго е въпрос на точен момент. Както, когато един познат ми се обади да ми каже ,че един мой пост в блога го е направил "щастлив човек, който се усмихва днес".

Този пост най-вероятно няма да ощастливи никого, но аз се чувствам добре от факта, че комплиментите ни карат да виждаме дори това, което не знаем за себе си. И да повярваме поне в шест невъзможни неща, още преди закуска.