сряда, 6 юли 2011 г.

STAY CONNECTED


Любовта между ТЕБ и един град винаги има начало и многоточие.
Химията  е необяснима и изпълва всички улици и сантиметри.
Усещаш , че си живял  тук -преди, сега, след. И че винаги има какво да откриеш.
Моята първа такава любов е Сан Диего, а европейските градове бяха като прекрасен десерт с  фина, шоколадова глазура, които те карат да се усмихваш, след като си взел  дозата си  с любов.
Но аз и Лондон, се срещнахме. 
Някъде през моя месец юли. 
С едно такова необикновено небе от интересни облаци, прекрасни нюанси от уж скучни цветове и да... ДЪЖД...това ръмене, което напомня  шептене, разказване на истории, любовно обяснение и тих смях на някой, който знае тайни...
А Лондон знае тайни. Темза знае тайни. Дъждът знае тайни.
Тук живее целият свят, но ухае на Шекспир, Шерлок Холмс и Оскар Уайлд. 
Мостовете свързват не просто двата бряга на реката, но и миналото, което няма как да си тръгне с бъдещето, което вече е дошло.
Един самодостатъчен град, в който нищо не е достатъчно.
Един Лондон в зелено, сиво, речно, светло и необикновено.
С акцент, тясно метро, кралица, бира, катедрали, гета и едно пиано, което стои пред катедралата St. Paul's и на него пише PLAY ME , I'M YOURS....
Вчера не успях, а изсвиря ли нещо кратичко там, ще се слея с града, защото ще съм му оставила няколко ноти.
Имам още малко време да го направя.... Или пък имам цялото време на света?

4 коментара: