събота, 24 октомври 2009 г.

Little green dress


Имам си малка зелена рокля. От сатен. Носила съм няколко зелени рокли през живота си. Само по веднъж. Но тази е друга. Тя е от роклите,които след това миришат на случки , на история, на емоции. Слагаш ги на някоя закачалка,гледаш ги, докосваш ги и неминуемо си спомняш само за едно и също.
Моята малка зелена рокля не е обличана. Ще си я сложа на 27 декември, когато Милена се омъжва. За Иън. Ей така...подпис, тържество и...готово. Една голяма зимна сватба с dress code червено и моята зелена рокля на кума.
Преди няколко седмици сънувах речта си...really how lame is that. Забравих я. От съня си спомням само лицата на всички,които знам ,че ще бъдат там. Тишина, аз само си отварям устата, но не знам какво говоря. И наблюдавам на забавен каданс. Тези, които ще плачат от радост, тези които ще останат безразлични, тези които лицемерно ще се усмихват, тези които ще си шушукат дали пък тя не се омъжва за него , за да замине за САЩ, тези които я познават, тези които не я познават, тези които я обичат, уважават, разбират и не разбират...И лицето на Милена. Тя е щастлива. Опитва се да не заплаче.Не обича да плаче. Аз виждам в очите й ... Разбира в какво се е гмурнала. Колко смело, безрасъдно, но в същото време толкова истинско решение е взела. Да последва това, което е почувствала. Да бъде спонтанна поне веднъж, да послуша само себе си , да тръгне , да се опита...каквото и да става след това. Знам, че я е страх, точно толкова,колкото и е готова за всичко.
В тишината на моя сън, само аз и тя си говорим . Без думи. Тя ще си отиде. Ще заживее някъде там на хиляди километри. Не подозира какво ще остави след себе си. Едно място, което не се запълва, не се замества и не се забравя. Разстоянието си е разстояние. И то боли. Защото понякога най- далечното е най-близко и обратното.
Това е . 27 декември. Много хора не вярваха, че тя ще го направи. Ами-прави го! Иън я обича. Тя него също. Това е всичко,което трябва да знаете. Пуснете я. Освободете я от оценки,коментари, осъждания, съмнения и предразсъдъци. Защото така вървиш с някого по пътя му, а не го оставяш просто да си отиде.
А аз чакам да облека моята малка зелена рокля. Тя ще се превърне в отпечатък. И като я погледна винаги ще се сещам...за това колко хубав може да бъде животът.

P.S. Love ya ,girl! I'll always got your back.

3 коментара:

  1. И аз чакам да си облека мойта черно-червена с кеф, Йоооо... И винаги ще се сещам... И тя ще е щастлива и за мен... Знам го... Ив :)

    ОтговорИзтриване
  2. And that's the way it's gonna be:)Щастието е заразно повече от тъгата:)

    ОтговорИзтриване