На колко места по света можеш да се почувстваш у дома? Може би навсякъде, а може би никъде... Когато заминавах за Сан Диего последното нещо, което си мислех е, че ще се слея с всичко там още на втория си ден. И че даже и за миг няма да мисля за СФ, БГ.
Сан Диего , Калифорния...Звучи готино. Като място , където да заведеш любовницата си, като екзотична почивка, на която да си харчиш парите? Но всъщност градът не е нито едно от тези тъпи клишета. Никой нищо не може да си представя и не може да знае, докато не отиде там.
Има безкрайни плажове, на половин час си от Мексико, по улиците има хиляди готини хора с пиърсинги и татуировки ( много е странно да видиш баба с татус на прасеца, но е факт). Пичове, мацки, сърфисти,скейтъри,слънце,мултикултурно общество. Виждал си всичко това, но в Сан Диего някак е различно. Начинът, по който ти ставаш един малък атом от сърцето на този град. Ти самият си различен.
Дразнещата в началото дружелюбост на хората, след това ти се струва най-естественото нещо на света. Осъзнаваш , че досега си носил гадната маска , мрачният поглед, надменният вид. И не искаш повече.Отивайки в Сан Диего, ти си себе си. Inside and out. Ама наистина без да ти пука.
Океанът променя въздуха, който дишаш. Навсякъде има такава енергия, че след това Лас Вегас ми се струва като лъскаво нещо, на което се е събрала Конвенцията на старите хора, които постоянно играят хазарт, а L.A. е просто кичозно гето с красиви хора...
В Сан Диего се оставя нещо...нещо, което те кара да се върнеш поне още веднъж там.Било то и само, за да си го вземеш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар