петък, 28 май 2010 г.

CAFE TERRACE



Избери си едно алтернативно място. Някъде, където си бил или където никога не си стъпвал, където би искал да бъдеш, или където никъде няма да бъдеш.

А представи си , че в един момент това място се оказва едно и също във всички случаи.

Твоето алтернативно място е там, където правиш sit back and relax. Времето е относително, пространството е ограничено и присъстват хора и прдмети, които сам си довел и повикал .

Аз съм в това кафене. Площада Арл или който и да е площад, но винаги Ван Гог. Човекът е бил глух, но в тази негова картина има толкова много звуци, че е трудно да чуеш всичко.

А мълчанието ...то също е друг вид тишина.

Седя на една от тези малки масички, пия червено вино, небето е по-синьо, завездите са по-близо, хората идват и си отиват, нощта е безкрайна, денят винаги предстои,павираната улица е като море и от това кафене мога да тръгна където си поискам...

На масата ми може би ще седне той, може би ще поговорим, ще го помоля за една цигара и той ще ми запали. Ще мине жена, която продава цветя, ще предложи на господина да ми подари роза, но той само ще се усмихне...Кафене -тераса на площада в Арл, а студената целувка на 21-ви век се вие около мен- с онази липса на интимност, с все по-малкото джентълмени, с циничността, която понякога обожавам, но и с онази романтика, над която уж се присмиваме, а всеки копнее за нея...

Кафене-тераса нощем.Светът съществува само в жълто и синьо, в топлото и суденото, в деня и нощта, светлината и мрака, надеждата и заблудата.

Алтернативното място може да изникне в главата ни по всяко време- дори да си се излегнал безделно на плажа или не можеш да си поемеш въздух от работа.

В алтернативното място можеш да промениш всичко- но винаги е един сезон и винаги е или ден, или нощ.

Съзнанието бяга в едно каше дълбоко в мозъка, зарежда се с всичко, което му е необходимо от това място и се връща отново в ежедневието. Където може би той ще ми купи роза, но няма да има нищо друго от общата картина...

В крайна сметка всички се озоваваме там, където трябва да бъдем.

2 коментара:

  1. Хубаво е твоето местенце. И това тук - блогът - е хубаво местенце. Браво на теб. Надявам се да имаш такова място и наяве - незаивисимо дали ще го наречеш дом или човек. Благодаря ти за този текст, защото аз самата не бях ходила на моето такова доста отдавна, сякаш позабравих пътя до там. Поздравления още веднъж за страхотния текст. Пиши по-често тук.

    ОтговорИзтриване
  2. Да ти кажа, Диди, и аз не бях ходила на моето място отдавна...Изведнъж то просто ме повика, нали знаеш , че всичко си има подходящ момент:) Благодаря ти за хубавите думи! Накара ме много да се усмихна:) Целувки!

    ОтговорИзтриване