събота, 1 май 2010 г.

MIDNIGHT



Когато удари полунощ, а ти все още не спиш, означава , че имаш много време за себе си. Използвай го...

Само ти, една цигара и едно питие. И цялата прелест на голата ти душа пред теб. А тя иска да й кажеш какво харесваш, иска да знае какво наистина искаш...
За да знае какво да търси, за да знае какво да ти даде, за да знае настина ли я караш да страда без причина...

Колко е хубаво да не говориш с никого, колко е хубаво малко да помълчиш...
Да разиграеш в главата си един алтернативен свят, алтернативен свой живот, където си взел други решения, в леглото ти спи друг човек, а на следващия ден трябва да отидеш на различно място...

Връщаш се отново в настоящето. Още една цигара. Още една чаша с вино. Можеш ли да контролираш милионите комбинации на съдбата, на живота, на случайността?

Можеш ли да знаеш със сигурност, че една твоя малка стъпка ще преобърне всичко? А ако знаеш, би ли бил толкова смел , за да я направиш? Смелостта нощно явление ли е? Само дума?...

Колко е хубаво понякога кожата ти да е облечена в тънък, тютюнев дим, колко е хубаво точно тук и сега да не знаеш значението на думата пороци....

Колко е хубаво някой да чака да му се обадиш, да чакаш на теб някой да ти се обади...да има на кого да се обадиш...

Хубаво е когато си безотговорен без последствия, когато изневеряваш емоционално в мислите си и виждаш себе си в няколко свои проявления в няколко паралелни свята.

Но когато събереш всички парченца , от всички Вселени , виждаш че имаш само себе си и хилядите невзети решения.

А сега се връщаш и лягаш до него.

Полунощ отдавна минава...

2 коментара: