петък, 14 май 2010 г.

THE OTHER



Не, не става дума за значимия друг в любовта. Дори не става дума за сродна душа.
Това е ДРУГИЯТ в онзи смисъл на думата, който не винаги можеш да осъзнаеш.

Когато напишеш нещо ново, с всеки ред, с всяка думи, си представяш как точно определен човек ще реагира на твоя текст. Как ще се засмее, как ще го оцени или ще ти даде критика. И никога няма да покажеш текста си на света, докато не го е видял ОНЗИ ДРУГИЯТ .

Когато напишеш песен или си бил машина в офиса, нарисуваш картина, създадеш нещо красиво, направил си нещо добро, бил си в екстремна ситуация, пред дилема си, казал си нещо готино, другите са се смели...мислиш си само за ДРУГИЯТ- какво би ти казал, как би те оценил, какво ще направиш ти след това...

Приготвяш се да излизаш, изглеждаш прекрасно, сияеш...и си мислиш -а какво ли би станало , ако ДРУГИЯТ те види?

ДРУГИЯТ може да е човек, когото обичаме, обожаваме или пък мразим до дъното на душата си. Може да е най-близкият и най-непознатият едновременно.

ДРУГИЯТ е човекът, чиято оценка е най-важна за нас и ни кара да бъдем още по-добри в това, което правим, когато сме насаме със себе си.

Ако се сещаш за такъв човек в живота си- бъди щастлив, че го имаш.

Ако го обичаш-звънни му, ако го мразиш- недей толкова,щом те кара да изцеждаш най-доброто от себе си, значи има защо. Ако не си го намерил...няма как, просто не си осъзнал ,че е тук.

Дори да сме самотни, ние никога не сме напълно сами. Защото в нас винаги живее И някой друг.

2 коментара: