сряда, 12 май 2010 г.

LACUNA



Човешкото съзнание има способността да помни избирателно. Да се убеждава, че нещо не се е случило, да се навива, че друго наистина е станало, с раздразнение да бяга от неприятните спомени и да хиперболизира хубавите...правейки ги дори по-прекрасни, отколкото са били.

Лошите ни постъпки обаче винаги ни преследват. Те идват насън,или като deja vu, 'подават' се чрез случайните думи на останалите, от което ние се палим и сменяме темата раздразнени, като другите се чудят какво е станало.

Нещата , от които ни е срам изтриваме от 'хард диска' и все повече си вярваме, че това не сме ние и не е било.

Разказваме наши случки като чужди, защото имаме нужда да чуем как ще ни 'отсъдят' останалите , и защото искаме да се пречистим, да махнем гадното от себе си, да го съблечем и да се освободим. То вече не е наше, то в пространството, то е чужд проблем.

Понякога толкова не искаме да си спомним нещо, че даже не се учим от грешките си.

Lacuna на латински означава 'бяло петно'. Там е всичко грозно, облечено в бели дрехи. Там е чистилището, предрешено като едно голямо нищо. Там е ключът към душата ни, който не даваме на никого. Там сме се скрили и ние.

2 коментара: